Бих поставила фотографията в категория "Философски пейзаж", но все още няма такава, затова просто "Приден пейзаж", което също е вярно.

Иначе много ме впечатли как е отсечено това дърво. Не до дъно, а някак по-жестоко. Осакатено, сякаш за порицание, за срам. Заприлича ми на инвалид, на човек с много тъжна история, продупчен от куршумите на времето, без ръце, които да устреми към небето за полет, и все пак БЯЛ - с бяла душа и бяла дреха. И въпреки злочестата си съдба, останалите дървета, потулени в мрака, сякаш му завиждат дори за недъзите.

Така се роди и заглавието. Всъщност единственото място, в което е сигурно, че ако попаднеш ще има изход, е дупката. Тя винаги има отвор навън към светлината. Нещо като заглавие на надеждатата на този човек - осакатено дърво.