Dead`Silence (Мария Аббас)
388 4966
3.06.2008 г., 13:11 ч.

Осеяна с перипетии... 

Фотография
1053 0 8

© Мария Аббас Всички права запазени

Тя просто съществува и нищо от това,което казахте няма да я промени,
защото заради нея всички сме тук сега.
Това е най-високата точка от съществуването ни,
и стигнали веднъж,
Оставаme там завинаги.
Защото,ако мръднеш-падаш...
Падаш. 
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно фото и много добра идея! Пътеката на живота,изпълнена с перипетии, камъчета,завойчета и какво ли още не!Важното е да вярваш, че зад ъгъла се подава щастието Поздрав,много ми хареса
  • Браво, Мария!
  • Съгласна!

    Но това е не е толкова важно. Важното е, че мислиш за тези неща. А философията на живота, за всеки е различна. Обикновено е комбинация от възгледи, а и се променя. В никакъв случай крайностите не са за предпочитане, затова се опитах да ги противопоставя. Радвам се, че откриваш средата. Бъди, каквато искаш. И да ти кажа, многото мислене ни лишава от някои хубави работи

    Пожелавам ти всяка твоя стъпка да е... танцова

    ПП: Драго ще ми бъде да поговорим още, ако желаеш. Очаквам те на мейла
  • Ама, Дани и ти си голяма философка
    Съгласна съм с и с твоята гледна точка. Защото тя също е правилна. Ти си поживяла повечко от мен и следователно си имаш и по-голям житейски опит!
    Аз никъде не съм казала, че трябва човек на всяка своя крачка в живота да го е страх, и постоянно да мисли, дали ще падне, дали ще е грешка това. Понякога ние просто падаме.. заради нас самите, дадени хора около нас или просто обстоятелства. Незнаеш какво те чака на следващия завой, дето се вика (май така му се викаше) Понякога човек трябва да полети, да падне и да усети твърдата земя.
    В заключение бих добавила само, че например в Пространното житие на Кирил Философ.. относно неговата духовност. Там се показва това, че ако се преборим с трудностите, то ние сме израснали духовно.. и сме готови за следващите трудности, които ни е подготвил живота. Не си ли съгласна?
  • :> добра работа
  • Вече ок
    --
    Ех, ама си голяма философка Много ти се радвам на разсъждения, но едно е страх, друго предпазливост. Не бива да мислим как всеки момент ще паднем, колко е трудно всичко... и да си представяме живота си с тази стръмна и порутена, опасна стълба. Уверенстта в ловките ни стъпки е по-добър навигатор Пък и повечето пътища са едни хубави, широки, зелени тучни ливади, с някое и друго камъче, дето да ни спъва Падаме, ама на меко и пак продължаваме Твърде оптимистично, граничещо с нездравословна вяра мислене май предложих, ама нека има контрасти
  • Да, правилно Дани. И аз така си мислех, но..
    Агресивен е, защото донякъде цялата същност на фотографията е такава. Това е нещо като живота, пътя, през който всеки един от нас преминава... и става въпрос относно това, че точно този "път"не е никак лесен. Трябва да преодолееш много трудности, трябва да преодолееш всичко, което ти поднася живота... И никога не си сигурен дали няма да паднеш...
  • Малко агресивен ми е контрастът, но идеята е задълбочена, както винаги при теб. Не те мързи да мислиш, това е чудесно..!
Предложения
: ??:??