Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Не помня кой ли беше изчислил
по колко километра всеки ден
със табла сервитьорът е покрил
докато седне – вече уморен...
А днес е пак поредният ми ден,
след първото кафе съм пак на смяна...
Аз нямам право да съм уморен
и трябва смяната да е засмяна...
Отново километри в този ден
ще извървя докрая, до бакшиша...
когато ще съм смъртно уморен,
и щом приседна, вече трудно дишам...
В градината, по масите, врабчета
опитват на клиенти да се правят...
А аз до тях приготвям си отчета
и искам този ден да го забравя...
Въздъхвам и опитвам глътка вино...
В бакшиша си замислено се взирам...
Къде да ходя? Този ден отмина...
Допивам виното...
И се прибирам...