СЪНЯТ НА ПЧЕЛАТА

Радостта на пчелата е тиха.

Черешовият цвят леко потрепва в синхрон с крилцата ѝ. Жуженето спира само колкото едно хоботче да се плъзне по крехкото венчелистче. 

После полетът продължава. Безспирно и неусетно пчелата ще излети няколко лъжички медец. Една-две хапки може би в човешка мярка.

Но пчелата жужи доволно и нейното щастие е искрено. И не е шумно като тежък вятър или стръмен водопад, нито е главозамайващо като залез сред облаци или лятна буря, която току ще счупи стъклата… Пчелата се радва тихо, без излишна драматичност… И не мечтае за нищо, защото е самата постигнатост.

Накрая нежно заспива, свита в пашкул от блажена любов… Сънува черешови цветове и сини небеса и вижда собственото си тяло, изкъпано сякаш в злато и обсидиани, да жужи пред нечий поглед.

.

.

.

Събужда се като човек, снимащ собствения си образ... никога никъде нелетял.