Искам да цитирам един любим поет, и добър приятел, в прекрасния му стих, който ни дава надежда пред настъпващата зима и благодаря за красивата песен
През зимата зърната са сами - под педя заледена пръст и сняг, но вътре в тях е оня златен ден, на който жътварите ще вържат пъпа. През зимата зърната са сами - под вълчи стъпки и капанен грак, под вихър див, но и под небе - безбрежното пристанище на кръговрата. През зимата зърната са сами - под спомени за чучулигата и за щуреца, за люлката на потна селска длан със сърпа - линията на живота. През зимата зърната са сами и често сити кучета ги напикават. Ех, кучета, кога ли ще научите какво е да пикаеш върху хляб за кокал. През зимата зърната са сами, но знаят, че посоката за тях е само горе... ...Благословена да е тази самота, без нея нямаше да има пролет. Йордан Ганчовски
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако смятате, че някое произведение е плагиатствано или не отговаря на правилника.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
и за великолепния стих...