Море 2010

Ах, Морето, този мой вълшебен блян!

С пътуването си до Ахтопол, Резово и Синеморец тази година се убедих в красотата на южното Черноморие, защото досега само бях чувала за нея. По време на пътя съзнанието и тялото ми жадуват за морската шир. Най-основната причина за копнежа се крие в това, че не съм виждала водната безкрайност от три години. Пътуването минава нормално и ето, че след 3 часа виждам морето! Душата ми ликува!

Първия морски град, който посещавам, е Созопол. Тук погледът ми се сблъсква с  излъчващата божествено величие статуя на бог Аполон, със спрените сякаш с ленивостта на летен ден лодки. Мисля си и колко ли би било интересно да присъствам на фестивала "Аполония", който се провежда сега. Старата част на града се отличава с възрожденска атмосфера - такава е архитектурата на къщите. Калдъръмените малки улички също допринасят за това усещане. Созопол грабна вниманието ми и с изложените по търговската улица предмети от дърворезба, които са своеобразни произведения на изкуството. Те приковават погледа и впечатляват с изящността си. Новият град остава непосетен от мен, защото явно Бог и желанието ме теглят към Ахтопол! 

Ахтопол е малко, китно градче. Кеят му е приятно място за разходка през деня, но най-ефектно е да го наблюдаваш вечер. Тогава светлините се отразяват върху морската повърхност като блестяща цветна палитра. Гледката на екзотични цветя от повечето къщи те завладява от пръв поглед. 

Интересно преживяване за мен в Ахтопол е да наблюдавам как един младеж рисува само със спрей морски пейзажи. Те преливат от наситеност и красота. Заслужава си да се види! 

Друго незабравимо преживяване в курортното кътче е да съзерцавам залез, който те развълнува с очарованието си! Огнените му оттенъци се сливат с морската лагуна като ден и нощ. 

Последното, но далеч не по сила на въздействие приключение за мен, е лодката-банан. Тя се превръща в атракция за българи и чуждестранни туристи всяко лято. Аз наистина усещам возенето с нея като екстремно вълнение! Скоростта се увеличава и чувствам, че летя с водата и се сливам с вихъра ù. Ето защо толкова обичам лятото - защото то е сезон, предлагащ такива сетивни емоции. 

Следващата спирка от морското ми пътешествие е Синеморец. Курортът е най-известен с това, че популярни личности от светския живот на България като Йосиф Сърчаджиев имат вили там. Окото ми се наслаждава на гледката им. Те наистина имат луксозен вид, отличават се с мащабност и пищно озеленяване. Наличието на комплекс за  богати допълва впечатлението за хай-лайф курорт. 

След като виждам Синеморец, съм любопитна какво ще видя в Резово и пътят ме води натам. То е граничната зона между България и Турция. Резово, ти пленяваш с девствеността си! Това наистина е целунато от Бог място. То, освен че маркира граница, съчетава в себе си волността на морския бряг и красотата на Странджа планина! 

Резово, в теб се сливат границите на две държави, 

море и планина, 

небе и земен рай!

И както се пееше в една песен на Тони Димитрова: ''Ах, Морето, в мен остава-а!...''

Послеслов- Аз съм изключително щастлива и емоционално заредена от пътуването си. Надявам се, че следващото лято ще ми донесе още много такива готини моменти, които да хранят душата ми!