1 мин за четене
Не се бях замисляла за подобни неща в живота ми, те бяха част от съществуването ми, но не и животоопределящи. Така беше до деня... в който в приказките се появява принцът, а при мен споменът. Чути думи (бях ужасно любопитна и си оставам досега - нещо като Пипилота, само че без кон и баща собственик на остров.)
Но след години разбрах какво съм чула (сигурно звучи като криминален роман...)
Мои роднини са били част от ДС .
Аз, като човек, роден 1971 г., чавдарче, пионерче, комсомолец - отряден и дружинен председател, човек от народа (наследник на Митко Палаузов), бях едва ли не подготвена за такива висши цели, но не и за това, което разбрах след години.
Чудя се и до днес какво да правя с мойта тайна, не съм се ровила в досиетата, не го и искам, не мога да се извинявам на хората (за чужди пропуски), не се и виня до някъде... но си остава гложденето и чопленето в душата ми, че някой ден, някой, някъде, ще ме попита защо? А аз няма да мога да отговоря (и не че няма да намеря думите на оправд ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация