"Аз не живея, аз умирам!”
Нямам нужда от храна. Организмът ми може да кара с толкова малко. Правил съм го толкова години. Вече не се изненадвам от себе си. Станало ми е като навик дори.
Нямам нужда от положителни емоции. Организмът ми е привикнал към отрицателните. Те са ми като братя, които винаги идват на помощ, независимо дали си ги викал или не. Всеки ден, всеки път – те са там, до мен. Стоят и обещават, че никога няма да ме изоставят.
Мисля си, че няма по-прокълнато нещо от това да си роден в България. После се сещам за евреите в нацистките лагери. Понякога искам да съм там с тях, защото не виждам смисъл в това, което животът очаква от мен да направя. И като не го видя – се оставям на моите братя да ме носят по течението. Без храна, без разговори, без приятели, без желание за живот. Но за сметка на това имам гласовете в главата си.
Вчера разбрах какво точно ми се случва – имам Ид, Его и Суперего.
Ид са вътрешните желания – сексуални и насилствени. Суперего са всички забрани, с които са ме възпитавали да живея в т.нар. общество като достоен негов член. Егото се предполага, че е моята истинска същност, която балансира някъде там между желания, забрани и действителност. По-скоро губи се в тълпата между конформизъм и отшелничество.
Животът без цел е като спускане по Ниагарския водопад. Чудя се дали целта без живот е същото.
Кой съм аз? На кой глас в главата си да вярвам? Сякаш никога не съм бил себе си по този начин. Сякаш цял живот съм преследвал някакви цели, които не са били мои. И сега се боря с тези гласове, които не спират да ми крещят това или онова, опитвайки се да направляват реалността.
„Аз не живея, аз умирам!”
© Николай Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Е да, трудно си е, направо е геройство да се родиш и оцеляваш тук, но това няма нищо общо с целите, приятелите, "по течението" , а най- малко с това да бъдеш себе си. Лесно е да бъдеш себе си в безпроблемие... за другото се иска воля, хъс и душа...
-
Не само ти се чувстваш така. Само дето моите Его, Суперего и незнамси още кво толкова са се разпльокали и разкиснали, че и те не знаят вече кое кое е. Все казват, че тялото умира, а душата остава, ама от известно време се чудя какво става, когато душата умре преди тялото и разбрах от личен опит. Ако намеря начин да оправя мозъчната си пихтия някой ден ще ти кажа как стават тия работи с възраждането към нов живот, но се съмнявам.
-
Много лесно е да се предадеш! Недей !!! Направи това от живота си, което искаш! Можеш и повече!!!
-
Изразяваш себе си-пребори се точно със себе си.Поздрави!
-
Ами създаването на цел си е само твоя грижа, едва ли някой може да ти я спусне като партийно поръчение. Създай си цел напрлимер - да посадиш едно дръвче, да изчистиш пред блока, да идеш в някой Дом майка и дете и да се опиташ поне два часа твоето ` ИД, ЕГО и Суперего да станат мънички, мъъънички, колкото едно двегодишно сираче, което няма кого да погали и нощем целува възглавницата за лека нощ...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
