Още преди дори да изложа темата искам да кажа нещо на читателите. Аз съм едва на 15 години. Сигурно си мислите, че нямам никаква представа за това, което се случва около мен. Навярно сте прави. Ала аз няма да ви говоря за финансови кризи, политика, войни или банкови дела. Ще ви споделя нещо по-актуално за моята възраст. Светът, в който аз, синът ви и дъщеря ви израстваме. Светът, който вие сте изградили. Светът, за който повечето от вас нямат представа. 

Ще започна с главния проблем на моето поколение. Влиянието, което вие оказвате върху възприятията ни. Начинът, по който правите всичко да изглежда толкова романтично. А как го постигате? Чрез филмите, книгите, сериалите, дори чрез кратките поучителни приказки, които ни четете вечер. Изграждате у нас представата, че приятелството е вечно, че любовта е невинна, че животът е дълъг и щастлив и че ако си добър и послушен през годината ще бъдеш награден за това от дебелия весел старец, а детето, което ти краде играчките ще бъде наказано. Ала ето как след време ни се налага да разберем, че почти никое приятелство не трае вечно, че любовта не е толкова невинна, че животът рядко е щастлив и дълъг и че не винаги всеки си получава заслуженото. 

Вторият голям проблем е стремежът да изпълним всичко, както се очаква. Казано ни е, че това са най-щастливите ни години, както и че никога няма да бъдем по-красиви от сега. Втълпено ни е, че вечерта на бала ни трябва да е сред най-щастливите в живота ни, че на всяка цена трябва да създадем семейство, или пък че летата ни ще бъдат най-безгрижни и невероятни. 

Ето тук се появява и третият проблем. Разочарованието. Разочарование, породено от нищото. От нечий чужди възприятия за живота и за начина по който трябва да протече. Мислим си, че когато не сме танцували под звездите, не сме получавали любовни писма, не сме ходили на лятно кино или не сме се смяли край лагерния огън животът ни не е бил пълноценен. А защо не? 

Оставете ни да бъдем щастливи на 65. Нека се радваме и на старческите си години, вместо да си втълпяваме, че сме пропилели младостта си. Нека се радваме на нощите по пижама на терасата с приятели, вместо на тази една нощ с дълга неудобна рокля и прилепнал смокинг. Не ни препирайте за семейства, защото едно семейство трябва да е щастливо, а то ще е такова, когато ние решим, че сме готови за него. Нека се радваме на студените зимни нощи без да тръпнем за скучните летни дни. Тогава ще разберем, че нямаме нужда от любовни писма или пък от лагерен огън. Ще открием, че макар и да не е завинаги - приятелството си е приятелство, а любовта дори не толкова невинна е едно искрено чувство. Тогава няма да чувстваме живота си като пропилян. Ще открием, че животът ни може да бъде кратък, но поучителен като приказките, които вие ни четяхте всяка вечер.