Дивни Крали Марко! Какво всъщност е известно за този чутовен херой, освен онова, което всички знаем – че е освободил три синджира роби, че пие вино с петдесет юнака и че с единия крак е стъпил на Огражден, а с другия – на Беласица? Историята ни казва твърде малко за него. След смъртта на баща си крал Вълкашин, Марко станал васал на турците и като такъв е загинал в битката при Ровине през 1395 г., където се е сражавал на страната на Баязид срещу власите на Мирчо. И толкова. Това е всичко. От тук нанатък започва драмата на историци, етнографи, фолклористи и т.н., които истински страдат, че другите народи са си избрали за супергерои крал Артур, рицаря Роланд, Тристан, пък ние, балканците и по-точно българите тачим един ренегат и предател. Цв. Георгиева пита директно: „Защо българите и сърбите са избрали за главен герой на своя епос един турски васал?”. А Р. Иванова й приглася: „А защо именно Марко? При все, че той с нищо не е над другите владетели...”. Ще рече, щом героят ни е сбъркан и ние самите сме сбъркани, не ни е наред нещо. Дали? Дали е така наистина? Толкова ли чак сме сбъркани наистина, та дори и един читав герой не можем да си намерим? Лично аз не се чувствам такъв, а и не мисля, че дядо ми, прадядо ми и всички преди тях са били по-глупави от мен, та от някакъв османски слуга да измайсторят най-големия юнак на Балканите. Нещо не е така. Има някаква системна грешка в тази история за ренегата и предателя. Запитвал ли се е някой досега дали пък народът не е прав, а учените – сгрешили? Не е ли възможно Крали Марко да е истински, неподправен герой? Не, не е възможно, защото се е сражавал при Ровине на страната на Баязид.  Решаващ, съкрушителен аргумент. А истина ли е? Знаем ли със сигурност, че точно така е било?

Спокойно можем да кажем, че битката при Ровине е уникална в нашата историография. А е уникална с това, че според изворите тя е завършила с победа на Мирчо Стари или поне с равен резултат, докато съвременните учени много държат да присъдят „служебна” победа на Баязид и абсолютно не се съобразяват със споменатите извори, които уж би трябвало да са най-важни за тях. Така например според класика Петър Мутафчиев: „Той (Баязид) в ответ се впуснал наказателно срещу Влахия, повличайки със своя поход дружините на васалите си Марко от Прилеп и Константин от Велбъжд. Двамата те загинали от християнска ръка в боя при Ровине през 1395 г., докато Баязид неизменно побеждавал.”

Между другото, в един сръбски ръкопис е казано от чия точно ръка е загинал Марко, но за това ще стане дума малко по-късно.

Според авторитетната „Кратка история на България” на 17-ти май 1395 г. турците, подпомогнати от своите християнски васали, с труд успели да удържат победа. Още по-авторитетната „Многотомна история на България” отбелязва, че след битката между власите и изпратената от Баязид „голяма войска”, Мирчо бил принуден да се признае за турски васал. Хр. Матанов и Р. Михнева представят нещата малко по-иначе в своята монография: „Някои автори са на мнение, че след битката между войските на Мирчо Стари и на Баязид при Ровине на 17-ти май 1395 г., която завършва с тежки загуби за османците, влашкият воевода все пак е бил принуден, ако не да стане васал, то поне да изплаща някакви суми на завоевателите под формата на ежегодни подаръци”. Някои автори, някакви суми... съгласете се, че трудно би могло да се измисли нещо по-неопределено!

И така, ако се изразим на спортен език, според историците битката при Ровине е завършла с резултат 1:0 за турците с гол в продълженията. Да видим сега какво казват изворите. Дорпатския, Сеченичкия, Върхобрезнишкия, Куведжинския и Подгоричкия ръкопис съобщават едно и също – през октомври 1395 г. влашкият войвода Мирчо е разбил Баязид на Ровино поле. Житието на Стефан Лазаревич разказва, че Стефан Лазаревич, Крали Марко и деспот Константин помагат на Баязид в борбата му срещу влашкия войвода Мирчо. Баязид губи битката, в която загиват много войски. „Безименна българска хроника” от 15-ти век: „Не след много дни отново се повдигна преголямо множество турци, отправиха се против власите на Мирчо войвода и се разрази голям бой, така че сред турците паднаха мнозина избрани между силните, както и от християнските владетели, между които бяха Константин Драгаш и Крали Марко.... Така че и сам Баязид се уплаши и побягна. Той постави обаче едного от властелините да управлява тази страна, тъй като Мирчо избяга в маджарската земя. А и сам Баязид се обърна в бягство, като искаше да премине Дунава”. Забележително е, че дори и османлиите не твърдят, че са победили, дори и самите те! Ето турска летописна бележка от 1451 г.: „...Битката продължи цяла седмица край бреговете на Арджеш, но накрая бе сключен мир с влашкия воевода”.

Както ясно личи, в изворите никъде не се казва, че „Баязид неизменно побеждавал”, нито че турците „с труд” удържали победа. Точно обратното! Според тях победата е била за влашкия воевода....

Засега спирам дотук. Ако някой прояви интерес, ще продължа историята за Марко и неговата смърт. И защо ние сме си избрали един "сбъркан герой" и "турска подлога". Ще продължа, ако някой се интересува. Ще продължа за полза на българите и за пакост на враговете. Но, знайте, българи, нито Марко е подлога, нито ние сме сбъркани... Не вярвайте на лъжи!