Нито можем да изплатим, нито да поправим

грешките и нищетата от Април.

Превита на рамене... съвестта се събуди,

трябва да носи тежестта на този живот.

Това е невъзможно, повярвайте ми...

да надделееш

да победиш

нашата болка за загубения дом.

Болката ще  издържи на туптенето в сърцата ни

подпечатани от паметта на страх.

Там,

заобиколен от бодлива горчивина,

Чернобил озадачен ни пита:

Тъй като той ни обича

и ни прощава всичко,

защо беше изоставен завинаги?