Да послушам разума или сърцето си?
Трудно е да избера, знам...
Обичам те колкото обичам живота си,
желая те и се нуждая от теб и любовта ти!
Боли ме ужасно много, защото не си до мен, а може би и никога няма да бъдеш...
Разумът ми казва, че трябва да те забравя, че няма смисъл да те обичам, защото ще продължава да ме изгаря тази болка...
Но сърцето... то знае само едно нещо - че безумно много те обича!
Кое да послушам - разума или сърцето?
Разумът винаги ще ме спира да обичам някого, защото любовта е лудост и в известен смисъл болка. Ако слушам постоянно разума си, значи да съм сама, да не обичам никого, да живея в лъжа, като си мисля, че любовта няма смисъл!
Но на сърцето не може да се заповядва, колкото и да искам да спре да те обича, то продължава да тупти само и единствено за теб! Него не го интересува нито болката, нито лудостта, нито пък разума! То просто те обича!
Преди винаги слушах разума си, но той винаги е бил спънка за мен... спънка в това, че не ми позволяваше да видя красотата и щастието в истинската любов!
Този път ще послушам сърцето си, пък да става каквото ще! Обичам те и не мога да затъпя тази обич, просто ще се пусна по течението...
© Теодора Панайотова Всички права запазени