Ние и света - част 6.2
Децата от раждането до 3-годишна възраст. Полагане на основите.
Детето не се ражда като „чиста дъска”, на която животът ще напише всичко. То получава в наследство от своите родители и предци не само техните гени, но и техните личностни характеристики. „Крушата не пада по-далеч от дървото.” Родителите предават на децата своите физически, психически и духовни черти. Затова част от родителската отговорност пред децата им е да бъдат с най-доброто възможно здраве, да станат хармонично развити личности с положителни качества и да развият максимално своя духовен облик – да живеят честно и според най-високите морални стандарти. Това ще бъде предпоставка за благоденствието на децата им в бъдеще. Всеки порок и дефект на тяхната личност е като семе, което ще даде плод в живота на поколението. Подобно на плевелите, отрицателните черти са по-жизнеспособни от положителните. Наследствеността и личността на родителите са основата, на която се изгражда личността на роденото дете. Бъдещия му живот ще развие едни черти и ще потисне други, така че въпреки наследствеността съдбата на детето не е предначертана и непроменима.
Когато се роди детето.
Една трайна тенденция в днешните развити общества от западен тип е стремежът да се разтовари максимално майката от грижите към детето й. Предлага се като разумна алтернатива и въпрос на лично желание раждане с операция вместо естествено. За пореден път „умната” наука коригира „глупавата” природа, за да направи раждането и отглеждането по-приятно и по-удобно за жената. Но в природата няма нищо излишно и нищо случайно. Раждането по естествен път е част от верига взаимно свързани процеси в тялото на майката, които осигуряват най-доброто за нея и детето й.
Един от тези механизми е започване на отделяне мляко за бебето след раждането. Този механизъм се възпрепятства от раждането с операция и детето бива лишено от майчиното мляко често пъти. Мнозина казват: „Но какъв е проблема, когато се предлагат всякакви изкуствени млека – там учените са сложили всичко, от което има нужда бебето, даже могат да увеличат полезните съставки /витамини, минерали, белтъчини и пр./ много повече отколкото са те в майчиното мляко. Естественото кърмене е за непросветените и за бедните. Тези, които могат да си го позволят и ползват най-добрите специалисти и най-добрите продукти, правят за детето си много по-добре, а пък си спестяват досадните грижи при естественото кърмене.“
Истината обаче е съвсем различна. Когато се роди детето, първото мляко на майката се нарича коластра. Мисли се, че тази коластра била непълноценно мляко, нещо като преход към истинското. Но всъщност е установено, че в коластрата се съдържа набор от антитела, които обезпечават имунитета и доброто здраве на бебето за първата му година. По-нататък млякото има не само хранителните вещества, които са нужни за бебето, но и специфични антитела, които е изработила имунната система на майката. В тази специална взаимовръзка между майката и детето нейната имунна система защитава детето й чрез кърмата. Тук отново изпъква значението на съвместния живот на майката с детето й – когато са винаги заедно, майката и детето са в еднаква среда, имунната система на майката изработва антитела срещу патогенните микроорганизми, които заплашват детето й и му ги предават чрез кърмата. Но ако детето е на детска ясла или майката не го кърми, то не може да получи естествена защита и боледува по-често. Лекарствата, с които се лекуват бебетата, не са безвредни като кърменето и още повече увреждат защитните им сили.
Спомням си какви лишения и борби изтърпя съпругата ми, за да не се налага да взема антибиотици и да не отбие бебето ни. Някои биха нарекли това крайност и фанатизъм, но ние сме решили да сложим децата си на първо място, дори когато това изисква жертви.
Изкуствените млека съдържат основно краве мляко като заместител на майчиното. Предвид казаното преди е съвсем очевидно, че те не дават никаква имунна защита на бебето. Но има и друго: кравето мляко е най-добро за малките на кравата, а човешкото - за бебетата. В кравето мляко има много повече белтъчини и калций, и много по-малко фосфор, отколкото в човешкото. Телетата растат много по-бързо телесно като маса и много по-бавно като нервна система, отколкото човека. При човека телесната маса расте по-бавно, но нервната система силно се развива и изисква повече фосфор. В майчиното мляко има адекватно съотношение на всички хранителни вещества. Но когато се използват изкуствени млека, се стимулира развитието на физиката, но се лишава нервната система от необходимите й вещества. Затова децата на изкуствени млека стават едри, но ощетени нервно-психически. Но тези сериозни недостатъци не се представят на обществото, защото от бебешките храни се печелят много пари, а от кърменето – нищо! Пък и последвалите проблеми със здравето пак пълнят джоба на някои хора – лекарства, болници, здравни пътеки... Предпочитам децата ми да са здрави и да не пълня джоба на богатите и безскрупулни печалбари.
Когато се роди детето, лекарите го отделят настрана, за да може майката да си почине спокойно. Но психологични изследвания показват, че около половин час след раждането очите на бебето спират да блуждаят хаотично и се фокусират в една точка близо до лицето му – мястото, където трябва да е лицето на майката. В този момент в паметта на детето се запечатва завинаги образа на майка му. Този тъй ценен за душевното развитие на детето момент може да бъде използван правилно само при естественото раждане и непосредствен контакт на майката /и дори на бащата!/ с бебето и веднага след раждането до първото кърмене. Лишените от това деца получават психологична травма, чийто вреден ефект трудно може да се провери и предвиди.
Непрекъснатия контакт и тясната близост между майка и дете е съществена психологическа нужда на всяко дете. То има нужда да бъде гушкано, галено, кърмено, да му се говори и просто да е винаги с майка си. Но днес се предпочита използването на бебе фони, бебе видео, биберони, бавачки, детски ясли и какво ли още не, което намалява ангажимента на майката и дава възможност за личното й отсъствие от бебето й. Всяко осъзнато отсъствие на майката създава у детето стрес и тревога. Наблюдения в домове за изоставени бебета установяват толкова голям стрес у тях, че някои дори не плачат. Детето не може да разбере защо отсъства майка му – даже някой да се опита да му обясни. То се усеща като изоставено, когато майка му я няма. И когато тези преживявания са системни и продължителни, в детската психика остава една незаличима следа, една рана, една неосъзната болка. Целия му живот ще бъде белязан с някаква несигурност, с някаква незадоволена нужда и липса на изградена способност за обич и взаимност. Тази способност – да обичаш, да принадлежиш на някого, да разчиташ на някого и да вярваш в някого се изгражда чрез връзката между майката и детето. Откакто израсна поколение в детски ясли и детски градини, се наблюдава рязко снижаване на качеството и трайността на връзките в семействата, които те създадоха. Деца, лишавани от любов и грижи стават неспособни да проявяват такива в бъдещите си семейства.
Друг показателен пример е употребата на биберон. Биберонът е удобно средство да запушиш устата на бебето и де се спасиш от плача му. Храненето с биберон е много по-удобно и бързо. Но децата винаги се хващат за по-лесното (като нас) - когато ги хранят с биберон, те сучат без усилие и лакомо. Но когато трябва да сучат от гърдите и да положат съответното усилие за това, те се отказват лесно и не искат, защото са свикнали с биберона. Рефлексът за сучене при бебетата е силен и създава бързо пристрастяване, когато се задоволява извън храненето. Затова те защитават биберона си със силен рев и го ползват до късна възраст. Този навик е вреден не само за зъбите и здравето на детето, но и развива упоритост и себелюбие в него. Правилното от страна на родителите е при необходимост да хранят детето си с лъжичка и въобще да не дават биберона за смучене. Това изисква повече търпение, повече грижа, но се отплаща с по-добро здраве и създаване добри навици у детето.
Липсата на желание у родителите да жертват за децата си се вижда и в трудното и късно махане на памперсите и научаване на ходене на гърне. Правилният подход е редовно да се изпишва детето и да го държим да свикне без памперс и без напишване. И ако се напиша, да не го бием и тормозим. При постоянство и стриктна последователност то просто ще се научи и ще свикне. Но родителите нямат желание /или възможност, ако са на работа/ да следят децата редовно да ходят на гърне и да перат напикани дрехи. По-лесно е да сменяш памперса от време на време, да крещиш сърдито, да пляскаш по дупето и т.н.
До 3 години детето попива всичко и то се вгражда в душата му директно без осмисляне и осъзнаване. Колко важно е тогава всяко нещо в живота му да бъде за добро влияние! На първо място правилните грижи за доброто здраве включват редовност и адекватност на всички хранителни и двигателни занимания на детето. Хранене, игра, разходки навън на слънце и въздух, чисти дрехи и проветрени стаи и какво ли не – за всяко нещо трябва майката да следи, да осигури, да съобразява. Ред, чистота, спокойствие, добри взаимоотношения – всяко нещо гради едни добри основи за бъдещата личност.
Грижата за здравето включва способността да се погрижиш за детето, когато боледува. Лесния и популярен начин е да отидем на лекар и да даваме лекарства на децата си. Но в 95% от случаите има алтернативни методи, които лекуват без да увреждат здравето на детето. Спомням си когато бебето ни получи кашлица и хрипове. Лекарите веднага го насочиха към болница, а там беше кошмарно – пълно с майки и деца, шум, тъпчат ги с антибиотици и лекарства – човек здрав да е, ако го подложат на това ще се разболее! Вярно е, че детето оздравя, но на каква крайна цена! Бяхме неопитни и притеснени, затова отидохме в болницата, но като видяхме какво стана, решихме докато има друг начин повече да не попадаме в ръцете на лекарите! Изучавахме нужните природни и безвредни средства и ги прилагахме на дело и се научихме да лекуваме децата си – без антибиотици и вредни лекарства. Разбира се, това си има цена – вместо да дадеш парацетамол или панадол, да бдиш над детето с температура и да се грижиш... Но за нас това си струва! Тук отново изпъква предимството на неработещата майка: тя може да не праща децата си на детска градина и да ги предпази от зарази и епидемии; тя може да им осигури здравословна храна и начин на живот; тя може да ги лекува без вредни лекарства – защото е винаги до тях и може да им даде цялото си време и грижи.
Нужно е време, за да наблюдаваш, коригираш и водиш детето по правия път. Всяка подробност и дребен детайл имат значение. Храненето например: естествените склонности са в полза на вредните навици, като лакомо и бързо хранене, … Нужно е едно постоянно наблюдение, ранно откриване на отклоненията в грешна посока, адекватно коригиране и грижливо и търпеливо изграждане и запазване на правилните навици и принципи. Това може да стане пълноценно само чрез постоянно присъствие на майката. В детските ясли и градини не може да се положат пълноценни грижи за децата поради обективна невъзможност кадрите в институциите да имат същото отношение и същите възможности като време и внимание, както постоянно заетата с детето си майка.
Има хора, които толкова се разнежват пред децата си, че неволно им подражават в говора и поведението и не могат да им откажат нищо. Децата нямат никаква полза от такова отношение. Те имат нужда да виждат какви трябва да станат – да чуват правилната реч, за да се научат правилно да говорят; да виждат добър пример, зряло поведение, за да се оформят по такъв начин чрез подражание.
Моите деца не посещаваха детска градина, общуваха предимно с нас и ние с жена ми избирахме с кого, колко, как и кога да играят или да общуват. Те се научиха да говорят рано и без дефекти, общуват с връстниците си и с възрастните свободно и адекватно, поведението и мисленето им са съвсем нормални и дори над нивото за възрастта им; имат творчески способности и в нищо не са по-долу от ходещите на детска градина – при оценка на развитието им чрез обективните тестове са на най-доброто ниво. Това свидетелства, че необходимостта от ходене на детска градина, за да се научи детето да общува и да се развие пълноценно е неоснователна претенция на съвременната образователна система, която внушава на родителите страх и респект пред нея. Това, че децата ми не бяха на детска градина, им спести много лоши влияния по отношение на здравето, психиката, социализацията, личностното развитие и им даде много по-добри възможности поради нашата лична родителска ангажираност и отговорно посрещане на нуждите им, тясната и постоянна връзка с нас, пълноценното общуване и развитие в самото семейство. Семейството е по-добро от институциите за отглеждането и възпитаването на децата ни. Родителите могат да направят нужното за децата си много по-добре от всеки друг. Разбира се, това означава не работеща майка, усилия и жертви, но нали децата ни и техните най-добри интереси са най-важното за родителите и за обществото?! В бъдеще тези усилия и жертви ще се отплатят с едни удовлетворяващи резултати в развитието и живота на децата.
Тук е удачно да добавя едно полезно правило, свързано със здравето на жената. След раждането нейните детеродни органи започват постепенно да се свиват и да заемат предишните си размери и място. Този процес е най-интензивен през първия месец след раждането. Точно в този период от около 40 дни, майката не бива да се преуморява и да вдига тежко, защото това може да предизвика разместване на вътрешните органи, свличане на влагалището и други трайни проблеми, които ще се отразят отрицателно на здравето й до края на живота. Народа някога е наричал жената през тези 40 дни „лехуса” и в този период тя е била пазена и обгрижвана с голямо внимание, винаги е имало край нея човек да й помага. На мене това не ми беше казано и обяснено, когато жена ми роди и го научих след години. Намерих за твърде разумно и необходимо младите хора да бъдат запознавани с тази особеност и да положат нужните грижи и внимание за майката след раждане. Това изисква съпругът или някой близък да вдига коритото с водата за къпане на бебето, да носи тежките пазарски чанти и т.н. Най-големия товар, който може да вдига майката в този период, е нейното собствено бебе. Когато споделях тези факти и правила с млади хора, с учудване открих, че много малка част от тях знаят това, въпреки, че предстои да станат родители или вече са такива. Обяснението на това положение е в прекъсването на връзките между поколенията, пренебрежението към „глупавите суеверия” от миналото, доверяването само на себе си и на науката и здравните институции. Изглежда обаче, науката и здравната система не се интересува особено от такива въпроси, които не носят печалба, а помагат на хората да са здрави и да минат без лекарите и болниците. Може някой лекар да знае това и да посъветва младите хора, но обикновено само ако има личен интерес, т.е. да им е близък или да му плащат за специалните грижи, внимание и съвети. Колко жалко! Всичко се е превърнало в средство за печалба, и ако самите ние не се интересуваме и не търсим по-доброто, никой няма да си направи труда да ни помогне! Родителите са длъжни да знаят тези неща и да ги предават на децата си и на следващите поколения! В училищата трябва да се изучават ценните правила на живота и да се считат за много по-важни от комерсиалните научни знания, служещи само за професия и кариера! Това е само един частен случай, но е показателен за цялата ни действителност. Егоизъм, безразличие, мързел, водят обществото към все по-ниска култура и качество на живота! Нека всеки родител да се интересува и да направи необходимото за детето си, защото никой друг няма да го направи както него – нито докторите, нито учителите, нито учените, нито специалистите!
Край на част 6.2.
© Александър Ценов Всички права запазени