EasTeam-сТимУл Да ЖиВеЯ
[Радо]

С поглед търсиш моите очи
и нали опитваш се да намериш сълзи,
но не виждаш ли, че в тях пламък гори
и ще гори, докато смъртта не го изпепели.
Знаете ли какво мисли баща ми за мен?
Дори в лицето на сина си той вижда кретен
и чувствам че ще живея по-леко някой ден,
ако избягам от баща си, бъда отделен.
Майка ми и тя, защо ли не разбира,
че, как да живее всеки сам си избира.
Аз я обичам, а тя ме презира:
доброто не открива, все лошо в мен намира.
А пък брат ми - той е още малко дете,
а се държи така, сякаш иска брат му да умре.
И никога не успях да намеря и проумея
какво, по дяволите, ми дава стимул и защо живея...

Припев:
[Радо] Идвам пак, потъвам в мрак...
[Нико] Отново питал как, потънал в мрак
да ми кажете как аз да оцелея.
[Радо] Искам сега, преди това,
но... искам сега, преди всичко това
вие да ми дадете стимул да живея!

[Момо]

Бих искал да почуствам аз радостта,
нежно да прегърне тя моята душа;
бих искал да избягам от своята съдба -
тъмна, прокълната и зловеща е тя.
Няма светлина, няма я любовта,
има само една бавно стичаща се сълза
и ето, пак деня за мене е мрак:
ще оцелея ли - питам се как.
Топлата ми кръв замръзва в студения свят,
живота ми вече заприлича на ад
страстта ми към живота бавно се заличава
и болката все по-близо приближава.
Бих искал светът да се промени.
Как да погледна с по-добри очи,
когато всеки ден след точни изтрели
умират красивите ми  мечти

Припев

[Нико]

Дори и никой да не вярва в мен,
дори и всички да ме смятат за поредния кретен,
до сетния си час аз няма да се предам
и няма на дявола душата си да продам.
С думите си ранявам като със стрели -
забиват се в душата ти и знам, че боли.
Чуствам се безсилен вече срещу съдбата,
но няма да се откажа, докато не падна на земята.
Безжизнен, безславно загубил тази борба,
но поне не се предал и не навел глава.
Може би вярвам в някаква лъжа,
но тя е най-красивата на света.
Усещам някаква огромна празнота,
но може би тя е просто реалността.
Но както някой е казал: "За да оправиш света
почни от себе си" - това е истината. ДА!
Баща ми ми говореше тези неща,
но аз така и не разбрах, и сега
разбирам колко много аз съм грешал,
и живота си в празнота съм пропилял,
и сега колко много съжалявам,
и колко е безсмилено вече да се надявам -
не мога да върна времето назад,
но мога да осъзная, че съм бил пълен глупак

Припев: