Втрещена съм от симпатията на хора, които гарантират чрез името си ум и класа към онази неразгадаема мутация на човешкия ген, Евгени Минчев. Този смел Батман на родния елит, произлязъл от междублоковото пространство на квартал, от типа Меден рудник, се наложи учудващо добре, повдигайки опашка пред всеки член, застанал с пачка банкноти на пътя му. Той с неподозирана за тежкото му мазно тяло скорост се отправи към звездния небосклон, от който, като един много щастлив и завистлив купидон замерва хората с помия.
Така нареченото наше Българско паркетно чудо може да свърши и последната капка стомашен сок в корема на анорексичка, бляскайки мазна муцунка и циментиран петльов гребен по светските събития. Този издъхнал в немощ и просташки кикот флегматичен глас би извадил от гроба дори Хитлер, тъй като ще бъде обхванат от непреодолимото желание да го направи на сапун или да опъне кожата му над камината в последния си бункер в Берлин.
Въпросът ми е прост, но не знам дали ватманското в г-н Минчев ...