Живеем в един свят на непрекъснати промени и политикоикономическо развитие.
Нашето поколение след няколко десетилетия ще бъде минало свършено време.Но с това светът е свикнал отдавна,макар ние днес да не осъзнаваме биологичната неизбежност на живота и смъртта.
Нека да "помечтаем в необозримото бъдеще",което щем-нещем, дори без нас ще се състои!
Технологиите за които само сме чели в романите на Артър Кларк и Айзък Азимов вече приближават фантастиката на въображението с постиженията на днешната научна действителност.Орбитални космически станции, полети до Марс и другите планети от Слънчевата система;както и изграждането на форпостове на Луната, като трамплин на Една Космическа Федерация, чиито набези...
Да оставим това на поколението след нас и се вгледаме в днешната предстояща "революция на мислене" в глобален мащаб.
Земята тръпне от земетръсни,климатични и икономически катаклизми, които ще доведат до кръвопролития за ресурси в невиждани размери!
Колкото и да изглежда неосъществим този библейски "проект на Откровението",сиреч Апокалипсис е възможен, но не и неизбежен.
Тогава,каква е сегашната ни отговорност за бъдещето на децата и внуците ни?
Трябва ли да превръщаме Земята в "Планетата на маймуните",защото мислим като Урко,или ще заменим инстинкта за самосъхранение с един висш мироглед за сътворението на живота и любовта като изначална симбиоза между Човека и Природата?!
© Стойчо Станев Всички права запазени
Как бих искал действителността да ме опровергае...
Искрено ще се радвам!🙏