Управлението на процесите, и в по-голям мащаб – стратегическото управление в период на криза, е поставено в далеч по-трудно изпитание на формиране на целите, а още повече на планиране на действията и дейностите на процесите.

Съобразявайки се с определенията на „криза“, в най-общия смисъл управлението на кризи има стратегическо значение, доколкото винаги става въпрос за спасяване, оцеляване на хора, територии, обекти и др. От една страна управлението на кризи отговаря на принципите на общото управление, но от друга, то е достатъчно сложно, което произтича от факта на бързо и динамично променящата се среда – както вътрешна, така и външна. Това най-често и отчетливо се наблюдава при кризисни ситуации, които засягат много голяма част от населението на една държава, на един регион, континент или пък на целия свят.

Кризите имат разнообразен характер както по обхват, така и по същност и управлението им се съотнася с този характер. Възприемат се различни варианти за развитие на стратегиите в кризисни ситуации в зависивост от това дали те се отнасят за една административна област, държава, група държави или обхващат света. Глобалните кризи се характеризират с голям обхват както по територии, така и по същност и поставят на изпитаниемного държави, съществуващи съюзи от различен характер – създадените политически, икономически, военни или други. Във всяка криза най-засегнати са хората, т.е. човекът , без значение на коя от гореописаните структури принадлежи и изпълнява задълженията, които тя има към всички окстанали.

Лайнъс Карл Полинг (Linus Carl Pauling), американски химик от немски произход, носител на Нобелова награда за химия и носител на Нобелова награда за мир, казва: „Нациите спазват споразумения, спазват договорите си, стига да продължават да им вършат добро“.

За съжаление обаче, при възникване на кризи, особено глобални, спазването на определени договорни отношения съвсем не винаги носи добро. Кризите се характеризират както рисковете с висока степен на неопределеност, нарушаване на взаимодействието мужду факторите на всяка една система, висока динамика. Нарушаването на ценностните състояния на всички обществени групи също е важна част от развитието на кризата. Развитието на всяка криза не започва от момента на нарушаването на съответните балнси, а от момента, когато обществото в неговата организационна структура се подготвя за нея.

Принципите, които се спазват при управението на кризи са свързани с бързина, оценка на риска, анализ, планиране и въздействие. Реализацията на всички стратегии и постигането на всички цели определено трябва да преследват запазването в максимална степен на ценности за доброто съществуване на хората. Оценката на действията и възможните перспективи се обективира от определени критерии и показатели. Справедливостта и верността на всяка една оценка може да бъде различна, както и различна по точност и вярна за различни група от хора, дори за определения индивид. Това поставя под съмнение или най-малко създава дискомфорт при формирането и изпълнението на всяка стъпка от стратегията, независимо от това дали тя се реализира в ограничен мащаб без особени флуктуации на вътрешната или външната среда или в ситуация на всеобща и активна динамика.

При всеки случай или при всяка конкретна ситуация използването на обективни, измерими и реални цели при осъществяване на стратегическото управление е от първостепенна важност и задача с висока степен на комплексност. Това пряко кореспондира с планиране на определени действия и дейности, за да има възможност те да удовлетворят в максимална степен стратегическите цели. Попадането на обществата в кризисни ситуации налага бързо да преосмислят и да формират адекватни стратегии, а от там – да формулират вярно стратегическите цели и да планират процесите. В много ситуации предварителният анализ и оценка е почти невъзможен /особено, когато се отнася до природни катаклизми и кризи/ и това налага в един различен оперативен порядък да се преформулират и определят нови и различни от конвенционалните цели, а от там да се осъществи планиране, без то да е обективирано от конкретен и точен анализ.

Всичко това поставя на изпитание цели системи и обществата, а тези, които са овластени да управляват процеса – на висок натиск от непредвидените обстоятелства, както и на невинаги обективни преценки. Което, от своя страна, създава редица последващи критични ситуации в управленския процес. Всичко това определено не дефинира този процес като нестратегически, но го поставя в различна среда. Стратегическият характер се определя най-малко от това, че той касае пряко или непряко много голяма група от хора, както и че определя действията на една или няколко системи.

В последните няколко години криза с глобален характер е пандемията, предизвикана от СОVID. Тя постави обществата в ситуация да вземат определени решения, които имат характера на стратегически с цел преодоляване на създалата се ситуация, която застрашава живота и здравето на населението на хората от цялата планета. Повече от очевидно е, че приложеният стратегически подход включва много променящи се в различните периоди на действие на кризата фактори и като че ли декомпозира самата криза в по-малки по характер и обхват. Това не променя стратегическата цел за опазване живота и здравето на човека.

Безспорно всяка една от държавите има съответните разработени кризисни програми и планове, които трябва да отговорят на възникването на кризи, но тук безсъмнено е важно дали тези, които са в позицията да управляват обществата, са във възможност бързо и точно да оценят променящата се среда, за да ги прилагат адекватно, и не на последно място да преформулират стратегическите си цели и планове и да ги поставят в услуга на съответната общност.

Реализирането на всяка стратегия за справяне с кризи е в пряка зависимост от капацитета на управляващите я, както административен, така и финансово икономически. Реалностите пред последните повече от две години показаха, че не всички могат да се справят с този критичен процес на управление в относително сложна и тежка ситуация.

Всички определят своите действия в полза на своята общност, но не всички разполагат с финансовите и материалните възможност, а не на последно място и с интелектуалния научен капацитет да постигнат всичко това. Дисбалансите, дори без да си служим с конкретните цифри на статистиката, са налице и показват съществени различия. Дори при глобални кризи, едни общества излизат по-бързо от конкретната кризисна ситуация, други по-бавно. За едни общества последиците са доста тежки, а за други – относително по-приемливи. Всички са понесли определени последствия, които трябва да се оценят след случилата се кризисна ситуация и да се предприемат съответните коригиращи действия.

Трудно би могло да се обяснят бързината на коригиращите действия в различните общества. Това пак кореспондира със способността на преформулиране на определените цели, както и с възможностите те да бъдат осъществени ефективно.

Лайнъс Карл Полинг казва: „Ако искате да имате добри идеи, трябва да имате много идеи. Повечето от тях ще сбъркат и това, което трябва да научите, е кои да изхвърлите“.

Световноизвестният химик прави своите заключения на база натрупаните знания, опит и достатъчно информация, благодарение на което дефинира проблема, че липсата на достатъчно голям набор от идеи, от които да можем да подберем такива, които да осъществим, води до съществени затруднения. Пренасянето на идеи, алгоритми или копирането на цели процеси от едно в друго общество в исторически план е показало, че не винаги или в по-голяма част от случаите не дава добър резултат.

Научно обоснованото апробиране на нещо или на процес е твърде сложно, когато говорим за стратегическо управление на социалните процеси. Социалните процеси на практика включват всички управленски системи и тяхното управление има своята висока сложност на почти всички етапи от управление, както и твърде комплициран механизъм на въздействие.

Вторият пример за криза, която има висок обхват и действа в момента е ситуацията на територията на Украйна.

По характера си тя е политическа, но съпътстваща от икономическа и социална. По обхват е регионална, но с признаци да се превърне в глобална. Сложността на политическата ситуация при възникналия военен конфликт между Русия и Украйна поставя обществата в поредната кризисна ситуация. Тя отново не може да бъде определена като обичайна и не дава възможност да се използват съществуващите кризисни стратегически планове или поне това да става частично. Това поставя определени зависимости на обществата при преформулиране на стратегическите си решения и реализиране на ефективно стратегическо управление.

Анализите на тази криза са разнопосочни и не позволяват на този етап синхронизиране на единна стратегия за разрешаването й, именно защото политическите и свързаните с военни действия кризи са сред най-сложните в света. Освен това тази криза е многополюсна и освен директно включените две страни обхваща още много страни, съюзи, всеки от които със собствени стратегически цели, несъответстващи на останалите или без достигнато до този момент някакво дипломатическо приближаване. Бих обърнал внимание на един анализ на българския професор Маруся Любчева от 25 февруари 2022г., публикуван на интернет портала Рogled.info, в което има известна хронология, съдържаща се в този конфликт и проследяваща промяната на определени отношения от характер на стратегическо партньорство до военен конфликт.

„В годините, когато България се присъедини към Европейския съюз, Европейският съюз разработваше документи за стратегическо партньорство с Русия. До 2009 докладът за стратегическо партньорство с Русия премина през обсъждания в Европейския парламент и той беше структуриран върху въпросите търговия, икономика, енергетика, изменение на климата, изследвания, образование, въпроси, свързани с културата, сигурността, включително борбата с тероризма, неразпространението на ядрено оръжие и решаването на конфликти в Близкия изток.

Обсъжданията обхванаха присъединяването на Русия към Световната търговска организация, което беше реализирано няколко години по-късно. Русия присъстваше в Черноморската синергия – онзи всеобхватен доклад, който поставяше не само шестте черноморски страни, но и широкия Черноморски регион във важен регион за Европейския съюз. До момента, когато Европейският съюз направи преориентация към Източното измерение или партньорство. Позабравен беше Черноморският регион и си остана до 2018 година само с един доклад след Синергията, в който се констатира забавяне на изпълнението ѝ. Всички възлагаха много надежди към Източното партньорство.

Отношенията между Европейския съюз и Украйна, Беларус, Република Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан

се организираха чрез подписване на декларации за по-тясно сътрудничество. Това беше и част от политиката на добросъседство, определена от Ж.М. Барозу като „формиране на кръг от приятели” и се прилагаше с цел взаимноизгодни икономически и политически отношения между Европейския съюз и страните, граничещи с него. Обсъждането обхващаше и региона Южен Кавказ.

Източното партньорство, паралелно със Стратегическото партньорство между Европейския съюз и Руската федерация, предлагаше нов подход в отношенията между Изтока и Запада, базиран на сътрудничество и взаимна подкрепа към изграждането на по-сигурен и устойчив световен ред. Докато не се изясни, че идеята не е чисто европейска.

Пределът бе през 2013 година – Украйна. Когато стремежът на страните от Източното партньорство към членство в НАТО започна да доминира и измества принципите на първоначалната идея. Много от знаковите политици в Европейския съюз по това време започнаха да говорят за преформатиране на Източното партньорство. Случиха се обаче събитията в Украйна. Днес ги наричат „революция“, но през 2013 година не ги наричаха така. Само някои представители на Европейския парламент развяваха знамето на Украйна в пленарната зала и тръгваха на революция в тази страна. Имаше и различни гласове. И никой няма право да забравя това. Личните архиви също говорят.

Изкуствено и едностранно поддържане на тези събития, без да се направи опит да се решават възникналите проблеми по пътя на дипломацията. В един конфликт винаги има поне две страни. А в този конфликт се появиха много страни. И започнаха едни резолюции за санкции, една след друга, договаряния, налагането на определени хора в изборите в Украйна, финансиране на правителството без никакви санкции за какво и как се използват средствата, финансиране на външни неправителствени организации, провеждащи несвойствена дори за украинците политики.

Със сигурност тези задкулисия някога ще излязат наяве, защото документите стоят. Напрежение, което промени стратегическото партньорство в непрекъснато развиващ се санкционен режим, в който Европейският съюз навлизаше все по-дълбоко и все по разнопосочно. Икономическа криза, объркани стратегии за енергийна сигурност, трудни преговори за климатични промени, не особено успешна външна политика, сложни договаряния по мигранстката криза и др.

Въпреки опитите за споразумения, вкл. Минските (за които Украйна отдавна говори, че няма да изпълни), Европейският съюз не направи всичко необходимо да спаси себе си. Да, в много страни демокрацията не е налице, по мнение на управляващи в Европейския съюз или в Съединените американски щати, но никъде демокрацията не може да се наложи със сила или със задкулисие. Ако се налага със сила, то рискът от унищожение на идентичност или отстраняване на инакомислещи е особено висок. Много хора днес се упражняват в теоретични разсъждения и търсят виновника за това.

Години наред на територията на Европа, в това число и в Украйна, бушуват страсти, вкл. страсти за връщане на отношения към определени групи хора, валидни за годините на фашизма. Тях кой ги осъди или санкционира? Кой осъди т.н. Майдан? Излезе ли истината за т.н. Майдан? Излиза, че ние като европейци сме поддържали не само налагането на демокрация и свобода. Налагали сме нечии интереси, заедно с други външни сили. Изискваше се много стратегическа визия и оценка на ситуацията, които бяха възможният изход. Изискваше се лидерство, лишено от черно-бялата перспектива на разделението. В един конфликт има най-малко две страни, но в този конфликт те не са само две. Всички ние сме в този конфликт. Сега никой няма право само да обвинява.“

Сложността на тази ситуация се определя от особената динамика, както и от това, че обществата и страните имат различна оценка за случващото се. Вземането на бързи решения в случая е наложително, макар че възможността за тяхната неправилност е твърде висока. Разминаването на стратегическите цели за излизане от тази криза е факт, който се определя от това, че обществата определят своята стратегическа политика от гледна точка първо на национални интереси и след това принадлежност в определени политически съюзи. Развитието на кризата като че ли върви по паралелни оси, а сложността от развитието на икономическаи информационна компонента променя нагласите и интересите на съответните общества, както и за последиците от вземането на определени стратегически решения.

Ограничаването на определени свободи, свързани с достоверна информираност, напомня на времето на Студената война. И това е елемент от прилагане на стратегиите на всички участващи страни. Това обективно обрича хората от съответната общност от едностранност на получаваната информация и липсата на поне частична обективност за сравняването ѝ. Вероятно в такива дълбоки по своя характер военни кризи се създават условия за изместване на демократичната условност и прилагането на елементи от тактическото военно изкуство. Дали те дават съответния резултат е трудно да се прецени, когато си участник в кризисната ситуация.

Всички политически лидери, които са призвани да управляват обществата, старателно определят или по-скоро мотивират своите добри или лоши решения, стратегиите, които изготвят за управление на кризите, с националната сигурност на своите общества. Това при всички случаи има най-голяма тежест при определяне на съответните стратегически решения, но не винаги са адекватни на съответните реалности във и извън съответните общества. Не на последно място стои подготвеносттана различните управленски нива са отговор на кризата.

Според Лайнъс Карл Полинг „науката е търсенето на истината, това е усилието за разбиране на света: то включва отхвърляне на пристрастие, догма, откровение, но не и отхвърляне на морала“. Имат ли място учените в управлението на кризите и каква е тяхната роля? Определено да! Ролята и мисията на учените е не само да подпомогнат този процес, а да бъдат част от процеса на формиране на такива стратегически решения в управлението, които в максимална степен и максимално бързо да отговорят на очакванията на обществата. Това създава очаквания за това дали учените са способни да генерират достатъчно добри идеи и то такива, които да убедят обществата, че са полезни за тях и да предложат начин за тяхното осъществяване.

Познаването на процесите, аналитичността, с която учените работят и способността да анализират базите данни, както и фактите около всяка една криза, учените могат да бъдат на първа линия на управленския модел на кризите. Друг е въпросът дали управленските елити разчитат на учените или управлението на кризи се осъществява с други инструменти, към които учените не са толкова приобщени. Става въпрос за релевантност, за оценка на съответствието, за систематичност, обосновка и прилагане на два принципа, който се прилагат в технологичните науки и това са „принципът на разумната достатъчност“ и „принципът на синергията“. Чрез прилагането им могат да се „облекчат“ развиващи се кризисни ситуации, дори такава, каквата цитирахме по-горе. Всичко това е задача от първостепенна важност и тя трябва да се осъществява постоянно, и най-вече в кризисни времена. Днес, когато обществата се разделени и създават прецеденти с публично порицаване на едни или други, наричат с определени квалификации, то смятам, че именно международните научни форуми са времето и мястото на подобно обсъждане, даване на варианти на решения и предложения. Ограничаване на участието на едните и другите (в зависимост кой организира научния форум) е неприемливо, а по-скоро оскърбително и не създава възможности на най-подготвената и най-информираната среда да осъществи мисията си на иноватор.

И понеже аз съм по образование химик, пак ще използвам думи на Лайнъс Карл Полинг, който казва: „Признавам, че много физици са по-умни от мен – повечето от тях теоретични физици. Доста умни хора са преминали в теоретичната физика, следователно полето е изключително конкурентно. Утешавам се с мисълта, че макар те да са по-умни и да са по-дълбоки мислители от мен, аз имам по-широки интереси от тях“.

Създаването на обективно добри стратегически решения изисква най-вече добра подготвеност на хората в чиито функции е това и най-вече на екипите, които осигуряват базата – научна и интелектуална за вземане на същите.

проф. д.н. Венелин Терзиев