6.03.2020 г., 7:17 ч.

Голямата меса 

  Журналистика
2062 0 0
5 мин за четене

„ Единственият смисъл от излизане на сцената е  пътят към катарзиса.“

                                                С. Челибидаке

На 21-ви февруари 2020г  в зала „България", почитателите на световноизвестния и признат на четири континента диригент,  Йордан Камджалов , се  докоснаха до едно рядко изпълнявано в нашата страна произведение. Това бе  сакралната творба на Антон Брукнер - Голямата меса № 3 във фа минор, написана  за солисти, хор, оркестър и орган. Брукнер е  един от любимите автори на Маестрото. В  творческия си път този композитор остава непризнат от своите съвременници. Влияе се от австрийската барокова музика, виенските класици и  Вагнер. Фа минорната меса  е част от поредица духовни произведения. Нейното изпълнение в  началото среща силно неодобрение от страна на музикалните кръгове в Австрия. Композиторът прави четири редакции на творбата в продължение на четвърт век. За неговото емблематично произведение критиците казват, че е сътворено с дълбоко разбиране на полифонията, с неизчерпаемо въображение  и владеене на оркестрацията. А това са  качества, присъщи само на най-големите майстори. По отношение на композиционната си техника, Брукнер е  структурно мислещ композитор (както и  Бах). В Месата има много трудни модулации, създаващи технически препятствия пред певците  и инструменталистите. Интересното в тази творба  е разнообразието от похвати, обединени заедно: барокова артикулация, модернистично мислене и  наличие на вечна концепция. Може би това е  рецептата за създаване на универсални форми, оцелели през вековете. Солидна музика, с респект към пространството!!!  В нея си взаимодействат две допълващи се стихии- разрушителната сила  и нежното моделиране. Това е  умаленият модел на Вселената. Ракетата(основната мелодия)се съпротивлява на въздуха  и  трепти. По време на изпълнението сме свидетели на перманентно свещенослужение. Силно въздействие оказват динамичните нюанси – от много тихо до неимоверно силно.

На 21 февруари 2020г. Брукнер се изправи в целия си духовен ръст срещу Камджалов. Кой кого ще надмогне? Две мистериозни планини в света на музиката, две тъждествени вселени, избухнали в различно  време. Историческа среща на еднакво мислещи  и чувстващи души. Определян от западната преса като „истинско откритие" и „диригент, който пристрастява", Йордан Камджалов (артистичен директор и главен диригент на Genesis Orchestra) е воден от вярата си в колосалния потенциал на българския творчески дух. Това  му помага да възкресява и приближава до върховете  и  родните институционални оркестри като Плевенската филхармония, например.

      Оркестърът показа, че българските инструменталисти имат желание да работят в правилната посока и  по правилния начин, позовавайки се на нестихващия у човека стремеж към Вечността. Чухме прекрасно соло на виолончелото  и добър оркестър, партниращ на вокалната емисия без претенция за солова изява. Семплият  финал, оставящ впечатление за незавършеност, просвири октавите от Небето до Земята. Диригентът постигна тези душевни акценти чрез невероятната интерпретация на Брукнер. В Кирие имаше много педантичност  и самовзискателност. Молитвата се пренесе в ниския щрайх- чели  и контрабаси. Изповядване на скръб  и благословение. Многократно се повтаряше един мотив, маркиращ цялото пространство на месата. Ангелическите напеви се появяваха в соловите инструменти.  Йордан Камджалов дефинира: „Оркестърът е  един перманентен тълкувател на това, което пее хорът“. 

Кулминацията в „Кристе елейсон“ преля в една безкрайност на молитвата, водеща до абсолютно утвърждаване. В Глория се появи светла тоналност, с която се прослави Бога във висините. Създадено бе усещане за блясъка на Небето , изкачване нагоре чрез звука на тромпетите и  точкуваните стойности. Въпреки звуковите ефекти, текстът продължи да бъде главната координатна система на произведението. В Кредо (апотеоз на вярата) имаше много красота и  мирова скръб. Последваха Санктус, Бенедиктус  и Агнус дей. От първата до последната част имаше душевни взривове в залата, молитвено отсъстващи лица в плен на магичното сред публиката. Завършекът бе смирен и  семпъл. Всички изпълнители замълчаха. Остана само соло-обой. Алюзия за нещо пасторално, отвореност към Безкрая…

Йордан Камджалов сподели за своя професионален опит пред слушателите в АКАДЕМИЯ МУЗИКА: „Чисто технически  е много лесно да си диригент, но ментално и  емоционално  е много трудно. Изискват се постоянно внимание, висока техника  и голяма опора. Аз съм обучаван от проф. Нева Кръстева в продължение на 20 години в преклонение пред сакралното. Всяка дума, изговорена от мен, произтича от нея. Тя е един Бог на Изток, който знае всичко!!!“

Проф. Нева Кръстева уточни, че  музиколозите са направили всички формални анализи на месите на Брукнер, но днес истинският пиетет към сакралната музика, за съжаление, не съществува. „ Брукнер дълбае в света на Духовното и този прочит на творбата му е уникален!“

Националният филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ с диригент Славил Димитров не се нуждае от адмирации. Хористите показаха органова звучност. Бяха създатели на мистерия. Елитни гласове и извисени духове, прецизно съчетани в хармонично единство. Трансцендентни посланици. Абсолютно интегрирани в съдържанието на творбата и интерпретацията на диригента. Същото впечатление създаде и изпълнението на солистката Виолета Радомирска. Слушането за мен бе време за размисъл. Среща със себе си  и Божественото откровение. Усещане, че сме загубили ориентир в повторението на дните си. Творческите създания са обречени на скитане в криволичещите пътеки  на самозаблуждението. Затова имаме по-голяма потребност от възприемането на музика, която променя съзнанието. Никой не може да лъже пред Бога. Хигиена за душите са тези звуци. Стремежът към върховете ни води към опрощението на греховете. Своите и на ближния. Поглъщащо трептене, резонанс и  усещане, че си жив. Добър и  чист. Като новородено!...

Да възпитаваш чрез музика означава да преподаваш ЧОВЕЧНОСТ!!!

„Всички ние сме добри хора, но не във всичко, не винаги и не с всеки!“

                                                                                           Оскар Уайлд

 

 

 

 

© Йорданка Донева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??