ГОЛАМА НАГРАДА

World Forum of Talented Children, WOTC, 2010

UNESCO CLUB - Теодора Трайчева и Бистра Окереке

На 01 06 2010 приключи Световният конкурс 

за млади таланти (ЮНЕСКО) - Кишинев под патронажа на г-н Михай Гимпу - президентът на Молдова и директорът на UNESCO CLUBS Лионел Винор (Франция)

  -------------------------------------------------------------------------------

Теди и Биса обещаха на вички от НПГПФ да “сбъркат” конкуренцията в молдовската столица. На 23 май 2010 те изпяха и изтанцуваха за първи път двете конкурсни песни пред абитуриентите и окуражени от силните аплодисменти на съучениците, скочиха в автомобила и отпрашиха към румънската граница. Русе, Букурещ, Кишинев -  една 860 километрова дестинация, която хвърля в паника всеки шофьор, който се осмели да пътува без прекъсване през деня и нощта. След 18 часа бързо каране по неравни пътища, през мостове и реки, хълмове, равнини и зеещи дупки пристигнахме в молдовската столица, за да разберем, че сме пътували по някакъв измислен път, предназначен за призраци и самоубийци. Шофьорът ни беше готов да удари в земята любимата си навигаторка с галеното име “Ненка”, чийто стрелки чрез сателит ни водеха право към Кишинев. Уви, размина ù се, защото имаше и връщане обратно в България…

В Централата на ЮНЕСКО КЛУБ ни очакваха и както обещаха по телефона, наистина постлаха “червен килим”, без да знаят точно кои сме и какво можем да правим. Настаниха ни в 5 звезден хотел и сигурно страшно съжаляваха за това, защото още на първия ден опразнихме всички лакомства в препълнения хладилен бар, а ръководителят ни Тодор Трайчев изпи всичката бира под предлог, че от обезводняване по пътя се е превърнал в чироз (изсушена риба).

Още на първата репетиция усетихме, че работата няма да е никак лесна.

Млади артисти от различни страни представиха част от виртуозните си изпълнения, което ни накара да свием опашки и да се помолим на Господ за едно добро представяне. На първата селекция намерихме сили да се преборим с фантастичните състави на Русия, Румъния и Франция. На финала влязохме като по чудо. И тогава дойде споменът за близките, приятелите и съучениците. Ами ако се приберем без награда?... Ако започнат да ни се присмиват за това, че българите като правило само се разхождат по фестивалите?... Ами как ще се върнем обратно в България с наведени глави… Ей така, без нищо.

Затворихме се в една зала и буквално припаднахме от репетиции и навивки. Решихме, че поне едно трето място ще свърши някаква работа.

Опразнихме отново всичко в хладилния бар и се отправихме към една от концертните зали на Парламента, където щеше да става каквото да става.

Всички места бяха заети. Много хора останаха отвън. Завесата се запъна, после се отмести и надпреварата започна. Бяхме шести поред и водещият ни обяви като лауреати на международни награди и участници в престижни концерти по света. Спогледахме се и смело тръгнахме напред, без да мислим за нищо друго, освен за наградата. Сега вече ни трябваше не трета, не втора, а първа награда.

Само първа или нищо!!!

В спомените ни останаха бурните и повтарящи се взривове от аплодисменти в края на изпълнението. Осем десетки и 2 по 9.5 ни накараха почти да се свлечем на земята от радост. България отнесе победата. Голямата награда беше в ръцете ни… Изпълнението беше безпрецедентно, категорично, истинско… Прегръдки, целувки, медии и всичко това за нас, за България!

Прибрахме се в хотела и дори не погледнахме хладилното барче. Устните, очите и мислите ни се бяха вцепенили от щастие.

Оставаше само “Ненка” да намери верния път и да ни прибере по-скоро скоро у дома. И тя го направи. И малката машинка се досети, че бързахме. Страшно много бързахме… За дома!

Ние * Теди и Биса