Общовалидни компетентности и избор на професия 2 част

Четиво за родители, младежи и отговорни за живота си

Има практични неща, които засягат живота ни и всеки човек трябва да ги знае и умее. Това са компетентности, които са общовалидни и трябва да бъдат усвоени, усъвършенствани и развивани през целия живот. За съжаление по определени причини медиите и образователната система не предоставят пълноценна възможност за придобиване на тези знания и умения. Нужно е всеки човек да прояви интерес и да вложи личен труд, за да се запознае, да усвои и да прилага тези компетентности. Както е казано: „едно е да знаеш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш…“ Нека да се спрем на седем от най-важните:

1. Самостоятелно мислене и личностно развитие

       2.1 Грижа за здравето - продължение

      При всички хора с дълъг живот и устойчиво здраве е налице едно общо правило: умереност, редовен и постоянен начин на живот, въздържание от вредни навици. Сякаш съвремието предлага всичко друго, но не и това. Оказва се, че за да постигнеш такъв живот се изискват важни личностни постижения като трудолюбие, себе владеене, верен светоглед, твърди принципи и воля, способност за обективно и самостоятелно мислене и постъпване. Здравословния живот е изкуство, което остава извън възможностите на мързеливите, невежите, лакомите, наивно вярващите в популярното, зависимите от чуждото мнение и от институциите на държавата… Според съвременния светоглед щастието се състои в привилегията на младите хора (и на по-възрастните, които могат да си го позволят) да удоволетворяват невъздържано своите желания и страсти и да водят начин на живот, по същество разрушаващи здравето и скъсяващи живота им. Вредните навици процъфтяват във всички възрасти и прослойки на обществото, като се посочва единствен критерий за въздържание – умереност във вредните неща („дозата прави отровата“ – „в малки количества е даже полезно“).

     Истинското щастие се състои в постигането на достойни и полезни за другите хора цели, които се постигат с труд и личностни качества и способности. Вредните неща са вредни за здравето дори в малки количества, отсъствието им не ощетява здравето и пълното въздържание е най-разумния и безопасен подход към тях – кафе, алкохол, енергийни напитки, тютюн, наркотици. Хранене набързо без достатъчно дъвчене, пиене на течности по време на храна, прекаляване с подправките, ядене на храни с ниско качество и съдържащи консерванти, оцветители, подобрители и много още… - правилните навици и практики са рядкост и не се ценят. Истинския критерий за умереност е принципно по-висок от популярното: пълно въздържание на вредните неща и разумна умереност в полезните.

     Има два универсални критерия за различаване между полезното и вредното в областта на здравето, които могат да се приложат във всяка сфера на човешкия живот:

    Първия е: когато човек тръгне по един път, започне да практикува някакъв навик, започне да употребява някаква храна и т.н., това подобрява ли здравето, живота и личността му?   

        Да вземем за пример алкохола: той може да има известен положителен ефект в малки дози, но по самата си природа е клетъчна отрова - той може в малки количества да намалява риска от инфаркт и инсулт, но дори в малки количества унищожава мозъчни клетки и уврежда тъкани и органи в организма – макар и малко, без да се забелязва външно. Полезните неща никога не водят до пристрастяване, човек е свободен лесно да ги промени и да употребява други. Вредните неща обаче винаги създават пристрастяване и човек трудно се отказва от тях – те се превръщат в заробващи и увреждащи навици. Когато се увеличи дозата, полезните неща стават по-полезни, а вредните неща стават по-вредни (разбира се, дори в полезните неща трябва да има мярка, иначе става вреда). Освен физиологичната вреда алкохола променя психиката – абсолютно доказано е потискането на нормалните функции на висшата нервна система, забавянето на реакциите, промяната на преценките и настроението, снижаването на самоконтрола и способността за правилни решения, подбуждането на низшите страсти, безотговорните постъпки и престъпленията…

      Втория принцип е логично продължение от първия: до къде води в крайна сметка употребата на това нещо, какъв е крайния му ефект?

     Крайния ефект на полезните неща е физическо, психическо и духовно здраве и благополучие, човек разполага с най-добрите си сили и способности за един пълноценен и достоен живот. Крайния ефект на вредните неща е тяхното частично увреждане или дори пълно разрушаване! В примера с алкохола – развиване на зависимост, намаляване на самоконтрола, постепенно намаляване на броя нервни клетки и намаляване обема на мозъка, увреждане на кръвоносната и сърдечно съдовата система, на черния дроб и т.н. В духовен аспект поощряване на егоизма, агресията, девиантното поведение, социалната изолация, криминалните прояви, личностна маргинализация – заличаване на положителните способности и качества на личността.

    Трябва да си дадем сметка, че тези критерии важат за всичко в здравето и живота ни и да поемем отговорността за себе си! Само така можем да имаме истинска свобода и способност за пълноценен и удоволетворяващ живот. Нека не приемаме наивно и самодоволно популярните неща и традициите, а да преосмисляме и да преценяваме всеки свой навик и практика. Нека не се задоволяваме с лесните удоволствия тук и сега, а да се стремим към истински добрите и полезните неща, които дават достойно и пълноценно съществуване!

   Ние знаем много неща за връзката между здравето и духовната хармония. Естествено разбираме и виждаме в живота, че радостта, спокойствието, реда, добрите чувства и мисли, оптимизма, стабилната вяра, добрите взаимоотношения са извор на здраве и щастие; а обратно, че скръбта, безпокойството, хаоса и разюздаността, лошите чувства и мисли, песимизма, несигурността, лошите взаимоотношения причиняват болести и нещастие. Всяка религия посочва някакъв път, по който човека може да постигне духовна хармония. Всеки човек се опитва да намери истинската хармония и щастие в живота си.

    Най-популярния начин е най-лесния и достъпния – „яж, пий и се весели, това е щастието и това ще ти остане от живота“, “храни душа да те слуша“. Щастието, състоящо се в консумирането на блага, е полезно само доколкото задоволява нашите естествени нужди в разумен и полезен вид. „Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, и началниците ти ядат рано! Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, и началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!“ Библия, Еклисиаст 10 глава. Нека осъзнаем сериозността и изключителната мъдрост и значение на всяка дума и мисъл в този пасаж и въобще в Библията! Добре е да ядем вкусна храна, но тя трябва да ни помага да поддържаме здравето и способностите си на най-доброто ниво. Когато удоволствието от храната се превърне в самоцел и излезе от контрола на разума и правилните принципи, тогава се прекалява с нея и се формират егоистични навици на лакомия и негативна зависимост. Ламтежа за блага и за удоволствия е в основата на недостойното и егоистично управляване и битие на днешното общество, където всеки се бори за интересите си без оглед на средствата подобно на животните в джунглата. Невъзможно е такова общество да съществува без непрекъснати борби, без ограбване, мамене и потискане. Това е едно животинско съществуване с животинско щастие, което никога не може да задоволи истински и трайно една пълноценна личност, която търси пълнотата във всичко.

    Другия всеизвестен начин за търсене на духовна хармония е чрез религията. Всеки народ си е създал представи за правото и доброто, за принципите управляващи човешкото битие и за мястото на човека в универсалното битие, за висшите ценности и за божеството – върховното същество. Главния принцип на тези пътища е съзнателното самоусъвършенстване според определените от религията начини и критерии. Това наистина помага на хората и на обществото да бъдат по-добри и колкото по-възвишена е една религия, толкова повече истини, правилни принципи и помощ дават на човека. Но въпреки религиите днес светът не върви на добре и човечеството не може да премахне злото и несправедливостите, хората живеят нещастни, непълноценни, болни... Възниква стремеж към единно световно обединение на религии и власт, които да се справят с проблемите и да постигнат мечтания мир, щастие и благополучие за всички. Основния и съществен недостатък на този начин се състои във факта, че се основава на човека, на човешкия разум, морал, сила и способности. По тази причина нещата не могат да се променят, докато хората не се променят, а каквото и да направи човека, той никога не може да надскочи себе си и да премахне злото от себе си. Колко велики учения и идеи са идвали до човечеството, какви велики и ужасни събития са ставали – само временно са се подобрявали нещата, и после пак същите грешки, отново духовна деградация и все по-ниско падение, все по-ужасни престъпления и злини! Дори религията се употребява за оправдание и мотив за най-потресаващи престъпления, за заробване и манипулиране на хората от управляващите, за отнемане на свободата на съвестта, мисленето, говоренето и постъпването! Никой не знае докъде във злото ще стигне човечеството и дали ще оцелее при следващата голяма криза. Всички големи приказки и планове за прогрес и решаване на проблемите се оказват една прикрита амбиция на управляващите да увеличат и направят абсолютна своята власт и контрол над народите. По същия начин стоят нещата и на личностно ниво – добрите дела, молитвите, концентрирането върху правилни и добри мисли и преживявания, отшелничеството и монашеството, просвещението и посещението на богослужения, медийното влияние, възвишените учения, могат да окажат благотворно влияние върху личността, но не могат да премахнат злото от нея, а само да изработят едно външно съгласие и поведение. Вътре в човешкото сърце егоизма, гордостта, алчността, мързела, завистта, злобата и всички източници на зло не могат да бъдат премахнати, нито заменени с добри чрез човешки сили и средства. Нужно е нещо извън и над човека да повлияе, за да поправи злото и да изработи добро. Спасението от злото и надеждата за по-добро не са и не могат да бъдат в човека, нито в природата, а могат да дойдат само от Този, Който е създал човека и света.

     Както тялото се нуждае от слънцето, въздуха и водата, за да съществува и да бъде здраво, така и душата на човека се нуждае от връзка с великия Източник на живота, на мъдростта, на мира, на любовта и на всяко добро. Тук не става въпрос за някакви формални и повтаряни наизуст молитви и думи, а за разголване напълно на сърцето и живота пред Този, Който вижда и знае всичко. Не става въпрос за постене, дарения, добри дела, ритуали и празници, а за търсене на Бога от все сърце, със съзнанието за нашата крайна нужда и неспособност да се справим сами, а от друга страна с вярата в Неговата безкрайна мъдрост, сила и любов към нас. Не става въпрос за даване пари, строене на църкви и сиропиталища, даване на обреци, заемане на постове и вършене на служби в църквата; а за искрено, безусловно и безрезервно вършене на Божията воля. Не става въпрос за интелект, образование, обществено положение, дарби и постижения; а за смирено преклонение и почтително зачитане на Божиите думи и съвети. Не става дума за делене на хората на добри и лоши, на висши и низши, на свои и чужди, на врагове и приятели; а за безусловна любов към всички хора, независимо кои и какви са. Не става въпрос за това кой е прав и кой е крив, кой трябва да определя истината и реда и кой трябва да се покорява; а за уважение към свободата на другите и правото им на собствено мислене, говорене и действие. Не става въпрос кое е мое и колко имам или заслужавам; а за това как да употребя своето за Божия слава и за доброто на другите около мен. Безброй са хората, които са преодолели злото в себе си и са станали прекрасни и достойни личности, чийто живот е станал пример и благословение за другите хора. Някои от тях са излезли от дъното на човешкото окаянство и деградация, но са извършили велики и благородни дела. Други са имали богатства и власт, но са оставили всичко, давайки живота си за хората, които са затънали в зло и пороци и нямат никаква надежда. Всеки от тях се е променил и е извършил делото на живота си чрез личната си връзка с Бога, извисявайки се над обичайните човешки страсти и нужди и над религиозните догми и форми и над човешките предразсъдъци и мнения. Не чрез своите сили и способности са извършили това, а чрез Божиите. Затова и са оставали смирени и верни, посочвайки произхода на ученията и делата си в Небето, а не в себе си. Бог, Който установява красота и хармония в природата, внася Своята красота, хармония и ред в душите и в обществото на хората, които Го обичат и почитат истински. Той е създал законите и е източник на силите, които поддържат физическото ни здраве и духовното ни благополучие. „Вън от Тебе няма добро за мене!“ (Библията, Псалм 16) не е изказване на религиозен фанатик, а убеждение на един човек, преминал през всички житейски бури и победил над злото в себе си и около себе си. Вярата, че Всевишния, Всесилния и Всеблагия ме обича и се грижи за мен и има решение за всички проблеми е непоклатима опора на човешката душа във всички беди и изпитания на живота – да, дори в този ужасен свят, станал арена на злото! Благодарение на Бог злото не може да победи, а доброто ще тържествува окончателно и завинаги!

   „И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, жилището  на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина. И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни. И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.8. А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.

     След това, ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше всред улицата му. И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите. Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и Неговите слуги ще Му служат.4. Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им.“ (Библията, Откровение 21 и 22 глави).

    Всеки човек има възможността да избере дали да живее на животинско ниво, дали да се опитва да бъде добър според човешките стандарти и способности, или да потърси Бога за спасение от злото и за постигане на истинска духовна хармония. Яне Сандански е изказал една проникновена, универсална истина: „Да живееш, значи да се бориш: робът за свобода, свободния за съвършенство.“

Причината за болестта и принципа на лечението.

    Въпреки, че факторите, които влияят върху здравето и болестта са многобройни и невъзможни за проследяване, всички те се обобщават и се подчиняват на ясни и определени принципи, които всеки може да използва. Здравето е резултат от съобразяването със законите на здравето, които се обобщават в посочените по-горе осем фактора (слънчева светлина, чист въздух, движение …, духовна хармония). Това са нещата, които са в наша власт да избираме независимо от останалите хора, за разлика от наследствеността, замърсяването на околната среда, несправедливостта и злото в обществото. Болестта е следствие от нарушаването на тези закони. Истинското лечение, възстановяващо здравето, се състои първо и преди всичко в премахване на тези нарушения, а после в използване на допълнителни методи и средства за подпомагане на организма да се възстанови от уврежданията. Официалната медицина не премахва причината за болестите, а само се бори против последиците – болестта, нейните симптоми и развитие. Това е простото обяснение защо въпреки огромните усилия и средства за медицина, болестите стават все повече и по-страшни, а заболелите не могат да се излекуват, но се влошават и стават все по-болни докато настъпи смъртта.

     Другите алтернативни методи на лечение (източни учения, хомеопатия, екстрасенси, камъни, магнити…) помагат за истинско възстановяване на здравето само толкова, доколкото възстановяват хармонията със законите на здравето. Всичко друго в тях е човешки идеи и средства (подобни на религиите), които са формални и фалшиви.    

      Отличителна черта на фалшивото лечение е, че то срещу пари или със суеверна вяра в чудотворни сили и средства предлага изцеление, но оставя човека да запази собствения си начин на живот (обикновено погрешен и причиняващ проблема) или променя донякъде начина на живот, но не и самия човек – той си остава същия отвътре без да е премахнато злото в него. Ето затова въпреки масовото използване на тези популярни методи на лечение и големите им претенции, хората не стават здрави и не се очистват от злото. Истинското значение на тези фалшиви методи е да заблуждава хората и да запазва нещата в света такива, каквито са. Няма и не може да има истинско лечение, което да не изисква приемане и прилагане в живота на правилните принципи на здравето; което да не включва лични усилия и побеждаване на лошите навици и практики; което да не променя самата същност на човека, заменяйки злото с добро. Законите, с които Бог управлява природата и човека, дават благополучие, прогрес и живот на добросъвестните изпълнители; а дават болка, деградация и смърт на самоволните нарушители. Никой не може да избегне тяхното действие и всеки получава последиците от собствените си действия (и от действията на другите, защото ние сме взаимно свързани). Тези закони са основани на истинската справедливост и върховната власт на Създателя. Бог  дава на всеки човек необходимите разум, съвети, съвест, воля, способности и лична помощ, за да разбере къде е истината и да получи благословенията на изпълнителите на законите и волята Му.

Следва:

      Способност за създаване и поддържане на семейство

      Способност за общуване и взаимодействие с околните хора

      Способност за взаимодействие с обществените институции и организации

      Опознаване и опазване на природата и екологично съобразно живеене

       Практични умения и занаяти

       Избор на професия и образование