Икономисал ли е Захарий истината?
Всички сме чели „Записки по българските въстания” и сме се възхищавали на могъщото перо на Захарий Стоянов. Талант такъв е от Бога даден. Не можеш да се научиш да пишеш като него. Той е ярък, уникален, единствен. Само че сигурни ли сме, че винаги и за всичко казва истината и само истината? Възможно ли е да е поукрасил някои подробности за Априлското въстание, които ние всички сме приели като святи и непоклатими?
Има една малка книжица, съвсем неизвестна, която не се учи в клас, по нея не са снимани филми, нито я има в библиотеките, но тя е ценна с това, че е писана в 1882 г., тоест преди „Записките” да бъдат публикувани и не е повлияна от тях. И друго уникално има - че нейният автор е Тома Георгиев – личният секретар на Бенковски. Това е извор от първа величина за Априлското въстание. Не, че Георгиев не допуска грешки и неточности. Прави го, разбира се, жив човек е. Но за нещата, на които е бил пряк свидетел, няма причина да не му вярваме.
Ако разлистим книгата му, наречена „Бележки за Средногорското въстание в 1876 година”, с учудване ще установим, че някои от най-великите моменти от новата ни история са разказани по съвсем различен начин от Захариевия. Толкова различен, че чак започва да се чуди човек... Вземете за пример вдигането на въстанието в Панагюрище: „На 20 априлий Захари Стоянов от село Медвен, Котленско, Тодор Белопитов от град Панагюрище и аз стояхме в квартирата на Бенковски и пишехме прокламация към населението, с която му се възвестяваше денят на въстанието и причините, които го предизвикаха. (В отделна стая стояхме и пишехме). Изведнъж на пътните врата на къщата се заблъска много силно. Часът беше около девет по турски, след обяда. Един момък, копривщенец (пощаджия), уморен от дълъг път, се отправи бързо-бързо към стаята на Бенковски. Ние, догдето да излезем и се научим какво има, чухме гръмогласния вик на Бенковски – Бунт! Бунт! И начаса изгърмяха няколко пушки. Захвърлихме прокламациите и излязохме на двора.”
Това казва Тома Георгиев. Което е в тежко противоречие със „Записките”. Според Георгиев при получаването на Кървавото писмо Захарий Стоянов не е с апостолите, а със секретарите. И всичките тези трогателни подробности, които ни докарват до сълзи, че видите ли Волов започнал да чете писмото, пък не могъл да продължи или че първата пушка засякла, са си чиста измислица на Захарий или в най-добрия случай история, предадена от втора и трета ръка. Защото Стоянов просто не е присъствал, когато е получено Кървавото писмо и няма как да знае кой и как го е чел. Изглежда отново си е съчинявал, както за смъртта на Ботев.
По-нататък Тома Георгиев обявява Автобиографията на Райна Попгеоргиева, излязла в 1877 г. на руски и фактически представяваща първата книга за Априлското въстание за фалшификат. Категорично. Ето думите му: „С неимоверни лъжи и хвалби е написана една брошурка на руски език...” Защо е толкова рязък и враждебен? Първата възможна причина е твърдението на Райна, че Бенковски я е заплашил с убийство, ако откаже да ушие знамето на въстанието. Това Георгиев, като секретар на войводата, явно е знаел, че не е вярно. А втората е начинът, по който самият Бенковски се е представил, според свидетелство на знаменоската: „Аз просто съм бунтовник, а ако искаш и апостол”. Апостол. Откъде се появи тази дума? В своята книга Георгиев никъде не я използва за Бенковски, Волов и пр. Всички тях той ги нарича „агенти”. Един пример: „С нетърпение се очакваха агентите. През месец февруарий 1876 г. очакваните гости пристигнаха.”.
Ако се замислите, ние нямаме нито един автентичен документ, в който Бенковски или Волов, бил кой бил, да е наречен „апостол”. Всъщност това определение за пръв път се появява в автобиографията на Райна Княгиня, може би защото е написана на руски. И съвсем естествено Тома Георгиев я е възприел като фалшива. Защото е знаел, че по негово време апостоли просто не е имало. Бил е там, всичко се е случвало пред очите му.
А Захарий, със своя талант на публицист, е оценил библейската сила на прозвището, възприел го е и започнал да го използва навсякъде в „Записките”. Пък ние дотолкова сме свикнали с него, че не можем и да си представим дори да наричаме Бенковски и Волов по друг начин освен „апостоли”. Камо ли пък „агенти”, пази Боже! Но е знаменателно, че дори по собствените думи на Захарий, в пълномощното, което Волов му е дал, той не е се е подписал като „главен апостол”, а като „главен двигател”. Защо? Защо?
Третата точка, в която Тома Георгиев рязко се разминава със Захарий Стоянов е историята с далматинците в Белово, които според Захарий се присъединили към Хвърковатата чета, за да се бият с турците, а с тях дори и жената на Иван Сутич, Йонка или Мария, която била „единствената жена-войн в четата”, както днес пише в Уикипедия. Бре!
Секретарят на Бенковски обаче ни предлага много по-логично обяснение, без пози и без ефекти: „С нас тръгнаха и неколцина далматинци, които ни придружаваха още от Белово, с цел да се установят в панагюрския център като на уж по-безопасно място. Сред тях беше и далматинецът Иван Сутич с жена си Йонка.”
Ето това е простичката истина: Далматинците и жената на Сутич тръгнали с Бенковски не за да участват във въстанието, това и през ум не им е минавало, а защото искали да отидат в Панагюрище, където мислили, горките, че ще бъдат в безопасност. А ние всички, повече от сто години, четем и вярваме в една лъжа. Но пък каква! Далматинците, ще рече Европа, са с Бенковски, даже и жените също! Личи си талантливото перо на Захарий. Жалко само, че истината е по-различна...
Най-драматичното обаче в книжицата на Тома Георгиев е друго. Една съвсем скромна забележка, за която едва ли би си представил авторът, че толкова ще развълнува потомците: „Множество народ и от двата пола беше препълнило двора на Хаджи-Луковия дом.”
Бедни, бедни Тома! За какви два пола пишеш ти, приятелю мой? Толкова ли не сте знаели по ваше време, че половете са много повече и всеки може да прехвърча от един в друг, както и когато му се прииска? Ех, Тома, ех Захарий!... Въстание вдигате и за правдини се борите, а на допълнителните полове внимание някак не обръщате! Добре, че ние сме много по-просветени от вас...
© Анани Ананиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря на всички за проявения интерес. Има вече събрани нови исторически свидетелства за лъжите на Захари Стоянов. Ще се опитам да ги изложа възможно най-скоро. Тъжно е, че национален герой като него може така да икономисва истината, но в това има нещо дълбоко българско....
-
Знаете ли, знам, че се имате за голямата работа, че сте нещо повече от другите, но може ли поне пред паметта на умрелите да се смирим? Пред паметта на тия, които си жертваха живота за мен, а дори и за вас, въпреки, че сте адвокат? Няма ли нищо свято за вас, адвокатите?....
-
Господин георгиев, аз бих се чувствал като най-отчаян мерзавец, ако търсех подкрепа от вас за каквото и да било. Разбирам, че има всякакви хора, разбирам и приемам, че всеки е различен.... но да ме питате дали съм бил свидетел на обесването на Тома Георгиев... това надхвърля всякакви приемливи граници, това е просто недопустимо и отвратително. Вие се гаврите с паметта на един от апостолите ни... но сте адвокат. Значи всичко ви е позволено....
-
Ох, ето и адвокатските глупости... не, не съм бил лично свидетел... а вие знаете ли вица за стоте адвоката на дъното на морето?....
-
Съжалявам, господин Георгиев, той няма как да се покаже на съд. Стамболов го е обесил. Очевидно е голямо престъпление да си секретар на Бенковски.
-
Малко ми е странно, че използвате английската версия на Уикипедия за някакъв авторитет, но това достатъчно говори само за себе си. А мисля, че Захарий е съчинител, защото всичкото, което той е написал за смъртта на Ботев например, си е чиста фантасмагория. Нито Ботев е убит на Вола, нито пък е застрелян в челото, както пише Захарий. И забележете, той много добре знае, че пише измислици и сам казва, че го е направил за по-голям ефект. Съвсем същото нещо установяваме, когато съпоставяме Записките със скромната книжица на Тома Георгиев. А дали го пише в английската версия на Уикипедия, това, виж, не знам. Нямам обичай да се информирам за българската история от английската Уикипедия...
-
Анани, пак не използваш обръщение, което говори за неуважение, или за ниска култура.
Захарий, ако говориш за Захарий Стоянов е доказан български революционер, писател и историограф. Така пише в английската страница на Уикипедия. Аз, като българин съм учил същото в училище, детето ми - същото. Ти защо мислиш, че Захарий Стоянов е съчинител, и като какъв точно се явяваш, можейки да се изразяваш по този начин: български революционер, писател или историограф? Според английската версия на Уикипедия например. -
Ами просто си я купих. И не, нямам нови открития, просто съпоставям какво пише Тома Георгиев и какво Захарий, който между другото, е доказан... съчинител, ако мога да се изразя по този начин...
-
Интересно е, след като я няма в библиотеките тази книжка (на Тома Георгиев), ти как си я прочел, че и разтълкувал, Анани? И ако имаш някакви нови открития, защо не напишеш историческа публикация, ако историята ти е професия, или пък хоби? Тук, в “Откровения” е лесно: качваш текста да го четат непросветените лаици, за да те плюят или да ти ръкопляскат.
Нека оставим историята на историците. А “Записките” на Захари Стоянов да оставим където и е мястото: в библиотеката, за да я четат и следващите поколения. -
Интересно,замисли ме!Поздрави!!!
-
Благодаря, много интересен обрат. Историята често се изкривява, за да се контролира миналото и да се повлияе на действителната реалност.
-
Прочетох с интерес! Поздравления!
-
Благодаря за информацията!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
