Всички сме чели „Записки по българските въстания” и сме се възхищавали на могъщото перо на Захарий Стоянов. Талант такъв е от Бога даден. Не можеш да се научиш да пишеш като него. Той е ярък, уникален, единствен. Само че сигурни ли сме, че винаги и за всичко казва истината и само истината? Възможно ли е да е поукрасил някои подробности за Априлското въстание, които ние всички сме приели като святи и непоклатими?
Има една малка книжица, съвсем неизвестна, която не се учи в клас, по нея не са снимани филми, нито я има в библиотеките, но тя е ценна с това, че е писана в 1882 г., тоест преди „Записките” да бъдат публикувани и не е повлияна от тях. И друго уникално има - че нейният автор е Тома Георгиев – личният секретар на Бенковски. Това е извор от първа величина за Априлското въстание. Не, че Георгиев не допуска грешки и неточности. Прави го, разбира се, жив човек е. Но за нещата, на които е бил пряк свидетел, няма причина да не му вярваме.
Ако разлистим книгата му, наречена „Бележки за ...