Има ли етническо противопоставяне и от къде започва - от улицата, от училище, от политиците...

Противопоставянето е възможно най-старият занаят на нашите прадеди, които са го прилагали в споровете си от присвояването на земи до открадната кокошка или нанесена обида. И за да не изневерим на тази изконна традиция ние се чувстваме някак длъжни да теглим дълги локумени спорове по между си за крива дума или поглед. Вижда ви се смешно? Но моля ви се тук става дума за съвсем сериозни провинения - не можем да позволим на някой си там взет от улицата да си има наглостта да ви гледа и то без разрешение. Къде дават така? Точно тук цъфва като кокиченце и следващото умствено затруднение за всеки уважаващ себе си човек със западно мислене - етиката. Ама какво е това етика? Някакъв етикет? Нямате си представа колко сте прави, да, думата наистина произлиза от етикет, един от онези, които високопоставените граждани са поставяли на драгоценните си градинки и дворчета, за да не свършат изпотъпкани от ято безмозъчни селяци. Етикетът е система от правила, а етиката е неговата малка дъщеричка, която честичко поставя под съмнение границата между добро и зло. Да вземем за пример сладникавата приказка за червената шапчица и вълка. В края на приказката горкичкият вълк лапа куршума и всички заживяват щасливо. Ами ако въпросното животинче е имал вълчица и стадо потомство? Тогава излиза, че напереният ловец , с пушка колкото въдица, е лишил семейството му не само от храна, но и от любящ баща. Тук нещата придобиват съвсем друг характер и противопоставянето на доброто и злото става прекалено неясно. Кой всъщност е добрият и кой лошият - няма как да се каже, всеки е имал мотив. И това ако не е етика, здраве му кажи. Колкото до началото на този главоблъсканица, според моя милост трябва да извърнем поглед през прозореца, но аз, за разлика от нея, смятам, че отново ще трябва да се върнем няколко годинки назад, за да видим разцвета на тази покъртителна война на интереси. Всичко е започнало с убийството на един човек, убиецът е имал мотив, макар и да е посегнал на собствения си брат. Днес всеки психолог с и без диплома и в трезво състояние би могъл да каже, че това нарушава всички морални закони. Прави са, но ако това е цената да бъдете повече обичани, заслужава ли си да отнмеш човешки живот? Ако животът на всички останали зависи от теб, какво ще сториш? Проклета етика, кой те измисли, че да поставяш подобни нравствени граници в човека, за да го направиш хоманен? Благодарение на казаното до момента можем да стигнем до заключението, че въпреки всички досегашни размишления, нещата започва от дома. Нито улицата, нито училището или политиците имат вина за прогрома на човешката психика. Казават, че не е важно от какво семейство идваш, но не е вярно. Семейството ,или липсата му, слагат дълкотрайна основа за изграждането на една личност. Ако към нея се отнасяте с подход, тя ще разбере какво е това добро и зло и ще види, че всъщност наистина има граница. Трите гореспоменати фактора, които разрушават етиката, според гениалното ни и безпогрешно общество, са продължения на счупените огледални стъкалца от тоалетката на сляпата справедливост. Макар че в скоро време се оказа, че слепотата не й пречи да иска прошка. Етническо противопоставяне винаги ще има, Пепеляшке, но ти продължавай да бършеш пода в името на морала. Поклон пред светлата ти памет!