Интелектът – честен!
          Интелектът – съвместим ли е с високата нравственост?
                            Интелектът – на кого той служи?

              Еразъм Ротердамски казва още 1510 година "Хитростта много прилича на ум, ама не е" – сигурно е прав, след като най-филма на всички времена е "Кръстникът". Очевидно Човечеството се е обединило около това заключение! Дали защото филма е перфектно осъществен като творба, като изкуство. А може би и не само заради това, а защото обобщава една истина, която властва вече хилядолетия – че честният интелект е впрегнат в услуга, не толкова на човечеството пряко, а като средство на хитростта да властва, чрез това впрягане на интелекта за постигане власт над цялото човечество. 

              Честната наука е успяла да формулира едно понятие, една категория наречена нравственост!  
              Е, точно тя е загърбена в отношението на хитростта към интелекта, като го противопоставя на основната ценност на Човечеството – живота, правото на живот.
              Тя, честната наука е формулирала и още едно понятие, още една категория – цинизъм! Но с това става ли по-честна честната наука? И ако е честна, защо тя не се занимае с това да дискредитира хитростта, както го е направил Еразъм Ротердамски.  

              Тогава какво прави хитростта – естествено, използва интелекта в своя полза. А може би, това е естествения наклон – т.е. всеки е обречен на неуспех, който използва интелекта като средство в честна борба за съществуване, като прилагане на високо-нравствени начини за да постига просперитет и придобиване на ползи за всички, без нанасяне на вреди някому?.... Това ли е естественият наклон – така да вървят нещата, че честният да губи???              
               Нека го кажем по-лаконично, за да е по-ясно – Честността не може да се справи с нечестността, т.е. Нечестността винаги побеждава – т.е. така, както това се  вижда в "Кръстникът" и да се запитаме, това ли е окончателният отговор защо този филм е така обществено признат...?
              Да оставим настрана анализа на фактите в историята (особено в сегашната действителност на Човечеството), който би трябвало да отговори на въпроса: Честно ли е намерението (то не е само самото намерение, а и честността в действията за постигане на намерението) на една сила да властва под какви ли не предлози в една или друга сфера? Да оставим това за по-нататъшното съдържание на настоящето ми писание. Да оставим настрана и разните декларации на сили, лидери, институции, анализатори и цели общества и групи извеждащи разни каузи като свое верую!
               Нека си отговорим на един по-интересен въпрос, който наукотворците (би трябвало да са интелекти) привеждат като един такъв казус:  Виждате, че по улицата тича човек гонен от друг човек, а вие сте на пътя им и можете да подложите крак на когото си изберете. Какво ще направите? Ще положите крак и ще спънете първия – да бъде настигнат от втория? Ами ако той е честния и вторият го гони, за да го убие? Или ще подложите крак на втория, който гони крадеца, за да го хване – ще помогнете ли на крадеца да избяга. Казуса е непълно определена задача, няма достатъчно информация за вземане на решение за вашето действие "подлагането на крак"! (Отделно може да се разсъждава, колко нравствено е действието "подлагането на крак" и има ли честни начини да се постигне справедливостта)
               Значи ли обаче, това  че не трябва да действате, кое ще е "вашето честно поведение". Отговорът е много дълъг за аргументиране! Но еднозначно е само това, че не трябва да се остави без отношение от ваша страна.
               По същите причини не трябва да се изостави и отговора на въпроса дали трябва да се оставя хитростта да "яхва" интелекта с безнравствените си намерения.
               Хайде да поразсъждаваме малко. Мисля, че възможните девиации на аргументиране  бягането от отговор са ограничен брой.     Възможно е много да отхвърлят честния отговор, заради това, че ще се разминат в думи и дела. Други биха отговорили, оправдавайки разминаването с това, че трябва да оцелеят, а честността ще ги "обезоръжи". Трети въобще ще приемат, че умният е умен ако оцелява, а не ако е нравствен – т.е. те приемат, че нравствеността е излишна, както това е в природата, където вътревидовата и междувидовата борба са лишени от нравствена аргументация от типа на човешкото разбиране за това.  Да не забравяме, че човекът съвсем очевидно е приел за нравствено да се храни убивайки животни – т.е. приел е междувидовата борба за нравствено издържана. 
               Човечеството, обаче, е на различно мнение в различните ситуации за вътревидовата борба в човешкия род. В историята са налице войни, които доказват, че отговорът дали вътревидовата борба в човешкия род е нравствено издържана е многозначително определян – има справедливи войни, има и несправедливи войни! Полемиката е огромна и неспираща!!!!!
               В резултат при търсене на легитимност в оправдаванията на войните и другите форми за насилие на човек върху човека са се явили какви ли не прийоми – расизъм, религиозни учения, философски учения, класова борба, обществени договори, конституции, закони, правов ред, "-изми" от всякакъв род, утопии и какви ли още не опити за аргументиране действията на човек срещу човека.
    В същност, за това става дума – как да се разбират хората едни с други и как едни да работят в полза на други, както и най-масовия случай за съизмерване на труда за целите на общественото разделение на труда и обменянето на създавания продукт на труда!  И понеже нравствеността е "бита карта" в съвременния свят тук изобилстват манипулациите над големи човешки маси.
               Манипулациите са (бедна е фантазията на който и да е човешки индивид) огромен брой и са в непрекъснато развитие, но са и прозрачни за добре развития интелект.
               Не зная защо, когато става дума за излъгване на човека, това е обозначавано с думата "манипулация", след като етимологията на думата води към значение за "физическо действие с ръка" - може би, за да се омекоти, да е по-благоприлично въздействието върху съзнанието на човека чрез откровена лъжа, измама!  
           Значи:  Не те мамят, не те лъжат, а, ей така, деликатно те карат да повярваш, "загрижени" за твоето достойнство! Колко човеколюбиво, нали? Хитро, а? Не те лъжат, а ти сам се подвеждаш, пък те "ти мислели доброто"!!!!!
               А всъщност, тук се води истинска война срещу прозрението. Добре развития интелект, бидейки високо-нравствен не е в състояние да се бори с власт-завзелата категория хитреци, нарекли себе си политици, лидери, журналисти, разни анализатори с окончание на "-лози" (полито-лози, социо-лози, психо-лози, социални антропо-лози и др.)  водачи, гуру-та и не знам още какво си!

               Предлагам, нека започнем една дискусия, как да се бори високо нравственият интелект за постигане на общочовешка справедливост в развитието на ОБЩЕСТВОТО на планетата.
               Опасностите пред интелекта (като личност) са той да бъде "елегантно" отстранен – "Обезопасен" или брутално унищожен, ако започне да дискредитира хитреците (по определението на Еразъм Ротердамски). Това се е случвало и се случва непрекъснато и в днешно време – примери, колкото щеш.
               Всъщност, принципите на политиката са в основата на оцеляването на хитрецизма, те са установени от хитреците, който наричат себе си политици (политически активни, обществено ангажирани), именно за да си създадат удобна среда и правила за възпроизводство на тяхната популация, за да експлоатират чрез постиженията на интелекта (като продукт човешки), постиженията на индивида-интелектуалец в полза на една или друга категория от населението на планетата.

               Академик Кирил Василев (Вечна му памет!) наричаше нещата простичко едните мошеници, а другите глупаци и той казваше "Мошениците и глупаците са диалектически свързани".

               Струва си да се замислим над тази негова мисъл, дали той изчерпваше с тази класификация категориите в цялото човешко общество – има ли и други категории вън от тези две. Безспорно има, но ако се замислим, ще видим, че без да са глупаци, голяма част от индивидите на планетата с поставени в ролята на глупаците. Глупаци са дори и онези, които се чувстват като част от т.н. мошеници, защото те са един необходим на хитреците антураж, за да постигат хитреците своите цели!  Така че, май, основната класификация на академика си остава мошеници и глупаци, колкото и неприятно да звучи това. Трудно е да се каже, дали, ако беше жив самият академик Кирил Василев би се съгласил с това ми заключение. Възможно е в цялостното му научно творчество да се съдържа този отговор, но думата не е за това, какъв е неговия възглед, а за това дали в днешно време можем да оспорим тази хипотеза – делението на човечеството на мошеници и глупаци???... и кой къде, в коя категория е ???
               Кой, какво би казал, това е интересно!
           Сигурно ще се оспорва – честни хора служат на нечестни дела и вярват, че постъпват честно?  Такава била системата...
            Но има и такива които постигат добро с нечестни действия – целта оправдавала средствата ? Такава била пак системата...