6.04.2022 г., 19:45 ч.

Интервю с Хайгашод Азад Агасян 

  Журналистика » Интервюта
1044 0 4
4 мин за четене

Интервю с Хайгашод Азад Агасян - български композитор, инструменталист, поет и певец от арменски произход. Автор на популярна и детска музика.

„Всеки човек е неповторим и в това е съвършенството на неговото разбираемо несъвършенство“. Маестро Агасян, кога за пръв път почувствахте, че сте сродни души с акад. проф. Емил Янев?

Ех, емоции!!! Моите спомени за първото общуване с акад. Емил Янев са от далечната 1969-1970 година в Националното музикално училище „Л. Пипков“- София. Аз се прехвърлих от цигулка на виола. Тогава сформирахме камерен оркестър, който беше копие на „Софийски солисти“, с диригент Емил Янев. И така един хубав ден, в Музикалното училище гостуваха истинските „Софийски солисти“. Изпълниха една сюита от Джорж Мюфа. В нея първата част звучи нормално, а втората е повторение и има оттенък на орган. И ние, младите момчета и момичета, започнахме да търсим органа на сцената. Мислехме, че има някакъв номер. Струваше ни се, че не може щрайхът да звучи като орган! Оркестрацията бе направена от Иван Бакалов по такъв начин.
През учебната година започнахме да репетираме същата пиеса- аз направо се влюбих в това произведение, сън не ме ловеше. Емил Янев даже ме нарече „МЮФА“. Друг мой съученик, Илко Начев – който сега живее в Грац-Австрия, бе кръстен Чайковски. Трети съученик, Марио Серяков- понастоящем концертмайстор в Линц, имаше също псевдоним, измислен от него. Най-хубавите ни занимания в Музикалното училище бяха тези уроци по камерно музициране. Маестро Янев имаше невъобразимо чувство за хумор. Отличаваше се с добронамереност към всеки, разказваше вицове…въобще необикновени часове. Не се държеше „от високо“ като учител с ученици.
Дори пак на него дължим това, че няколко момчета след завършването си постъпихме в Ансамбъла на строителните войски. Иначе трябваше да отидем в бойни поделения. Аз бях разпределен за танкист в Хасково. Той бдеше и се застъпи за нас. Бяхме приети в „тънки професии“- цигулари, виолисти, челисти. Трябваше да пазим ръцете си. Приятелството ни продължи и през студентските години. В Консерваторията също сформирахме камерен оркестър. Наричаха ни „Новите Софийски солисти“. С този състав отидохме на конкурс в Неерпелт, Белгия и спечелихме Голямата награда. Няма да забравя никога този триумф! Всички оркестри останаха зад нас. Бяхме много щастливи, голям възторг. Тази група продължи да съществува като камерен оркестър до един момент. След това всеки започна да търси своя самостоятелен път.
През годините много сме общували с Емил Янев. Той дойде и на сватбата ми. Аз специално го поканих. Подари ми страхотна картина с надпис: „На Мюфа!“. Още стои на стената в хола ни. Много трогателен и топъл човек! Бяхме близки и със съпругата му. Имаше чистота в нашите взаимоотношения. Радост беше общуването с него! Звъняхме си по различни поводи. Бяхме заедно и в БАНИ (Българска академия за наука и изкуство)- на общите събрания.
Той беше на достолепната възраст- 89 години. Вече се забелязваше, че е трудноподвижен. Когато се срещахме го хващах под ръка и му помагах. На 1 ноември 2021г бях удостоен със званието „почетен гражданин на град София“. На 2.11.2021г Емил Янев ми се обади, за да ми честити. Трогнат съм. Усещаше се една тежина в гласа му.
Най-милите ми спомени остават от Музикалното училище. Той беше за нас като родител. Грижеше се да ни бъде добре. Чистота и безрезервна преданост. Пътували сме из цялата страна. Аз- Мюфа, Илко- Чайковски и третият ни съученик Марио (не се сещам за псевдонима му) бяхме наречени „Тримата мускетари“. Винаги показваше радостта си, че се виждаме. Голяма обич! Три години преди нас бе другият състав на Камерния оркестър с Дреников. Страхотни бяха!!! Тези след нас- също. Емил Янев е възпитал и култивирал поколения музиканти. Трябва да му целуваме ръка и да му благодарим. В това време можеше всичко да научиш от учебници и общообразователна подготовка. Но той ни внуши, че подходът при музицирането на камерната музика има тънкости. Трябва да чуваш съседа си. Да имаш комуникация с диригента и останалите музиканти. Деликатно е. Не всеки може да ти го даде.
Аз съм специализирал камерна музика след това във Франция и Унгария. Благодарен съм, че именно основите съм получил от Емил Янев.
Много плаках след смъртта му. Жена ми може да Ви каже. Той ми беше като родител и ние много се обичахме. Бяхме свързани емоционално! А и снимките , като Ви покажа, ще разберете още повече. На една от тях с моята съученичка ( Нели Желева) сме облекли сакото на Емил Янев. Той беше огромен човек на младини и ние двамата се събирахме в сакото му.
Благодарен съм му за всичко, което е направил за мен като музикант и човек! Много тъгувам за него!

Коментари

  •  

Jordanka Doneva

Благодаря на маестро Агасян, че намери 30 минути за този разговор по време на Националния конкурс за популярна музика "Съзвездия" в град Шумен.

© Йорданка Донева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??