Интервю с Радой Ралин II

"Смехът е настъпателна сила в посока към правдата"

(втора част)

Сега една от най-важните задачи на нашето общество е повишаването  качеството на труда. Какво е вашето мнение за хората, които не се ръководят от принципа "Гледай си работата", а са избрали по-приятното и удобно "Гледай си кефа"?

Действително някои хора са превърнали работата си в кеф. За тях не съществуват въпроси и раздвоение. Тяхната препоръка е: "Не изгубвай благоразположението на шефа". Какво мисли за тях народът, хич не ги интересува. Той с нищо не би могъл да ги застраши.

Няма ли опасност борбата за лично преуспяване да се превърне в спортна дисциплина?

Тази опастност е реалност, но отдавна и спортните дисциплини са се превърнали в боричкане за лично преуспяване.

Какъв лек бихте предписали за съществуващите човешки и обществени несъвършенства? Кои ефикасни "препарати за кирливи ризи" бихте препоръчали на съвременниците си?

Съвсем нови ризи.

Съмнявате ли се, че се допускат грешки при възпитанието на младото поколение?

Там е работата, че не може да се каже от кого са допуснати тези грешки. Защото поколенията се възпитават не само в семейството и училището. Тук влияят и други фактори, като например средствата за масова

информация.

Какъв девиз бихте препоръчали на днешните млади хора?

Да не се влачат по чужди девизи. Защото, макар "девиз" да не произлиза от "Дивиде ет импера" ("Разделяй и владей"), води нататък.

Какво е мнението Ви за състоянието на съвременното българско семейство?

Безпокои ме съетоянието на съвременната българска критика и самокритика. Тя е надостатъчна и оттам са аномалиите в етиката, в правосъдието и навсякъде. Проблемите в семейството бледнеят в сравнение с нарастването на корупцията, която за мен представлява истинска стопанска контрареволюция.

А как виждате връзката на сатирата и опазването на законността? Кога сатирата играе роля на превантивна мярка в обществения живот?

Няма ли осигурена законност, няма и сатира.

Какво стои между неизгодната истина и неудобната лъжа?

Понякога един опропастен живот.

Какво ще си мислят за нас потомците ни през 2085 година?

Защо хората са се смели толкова малко тогава? Кое друго занятие им е отнемало толкова време?

И накрая Ви предлагаме малък тест. Каква асоциация извикват у Вас съществителните: вечност, слава, съвест, подлост, непогрешимост, страх, благоразумие, кариеризъм, смърт. Ако искате, прибавете към всяко от тях най-подходящото според Вас прилагателно.

Съществителното е най-несамостоятелното граматическо понятие, изцяло зависимо от прилагателното. Например "красавица" може да се превърне в "съмнителна". Ако съществителното е мечтата, намерението, жизнената задача, то прилагателното е онова, което ще приложи мечтите в действителност. Така стои въпросът със законите и прилагането им. При вашия случай със съществителните бих добавил следните прилагателни:

вечност - въображаема

слава - лоша

съвест - нечиста

подлост - принудена

непогрешимост - недоказана

страх - превзет

кариеризъм - безплатен

Поздравявам Петя Русева и Костадин Русев!