Жабешки избори

Стига сме скачали напосоки. Стига сме крякали неприлично и безцелно. Дайте да излъчим някой. Някой, който да спре пререканията, да наложи ред и сигурност на нещата. Някой,  който да боготворим и да му се доверяваме в дни на радост и тревога.  Нужен ни е обединител - всепризнат и неуморен водач на блатото. Едва на разсъмване конгресът на жабешкия сбор постанови – “Ще се катерим!” Ще  атакуваме електрическия стълб край селото, за да видим кой от нас пръв ще се изкачи на върха и от там ще развее знамето на обединението.

Законът на зеленокожите беше гласуван и приет с безпрецедентно мнозинство. Регламентът беше ясен, а сензацията полетя като прецъфтяло глухарче към всички жабешки общности. Милиони жители на блатните региони притихнаха в очакване на събитието. Пред тях отново изплува белият кораб на бъдещето.

На уречената дата селският площад се пръскаше от пронизителните викове на  развълнуваните жаби. Доброволци и активисти напразно се опитваха да подредят събитието. Мускулести претенденти за лидерския пост кършеха снаги минути преди началния сигнал. И той не закъсня. Стартерът махна с байрак, за да отприщи най-очакваната надпревара в новата история на жабите. Секунди след старта фаворитите набраха преднина. С мощни движения трима от тях категорично заявиха претенциите си за победата. Борбата мужду тях беше неясна. Те непрекъснато се сменяха на първата позиция, докато събралите се на площада с див жабокряк коментираха всяко тяхно усилие по пътя към върха.  Най-пискливи бяха критикарите. С необузданите си емоции те хулеха всеки, който се опитваше да изпревари предпочитания от тях кандидат. Врявата се вдигна до небето. Жестоки думи и безпощадни ругатни стигаха чак до претендентите. По-докачливите от тях обръщаха очи надолу, за да смразят с поглед  най-гласовитете атаки.

И изведнъж, точно по средата на състезанието, пред очите на шумната тълпа, настъпи чудото. Един по един, изнемощели от напъните и изнервени до болка от подвикванията на сънародниците си, първенците започнаха да се отлепват от стълба и да падат на земята превити от болка и страдание. Настъпи траурно мълчание. Жабите се вцепениха пред възможността отново да останат без водач. Отчаяни и разочаровани, те вече се готвеха да се завърнат по домовете си, когато някой забеляза, че едно малко, хилаво жабче беше достигнало само на сантиметър от върха.  Въпреки насмешките и злите думи, то придължаваше да гледа нагоре и последователно да се катери, докато най-сетне се изправи и весело развя знамето на победата. Миг след това то беше на земята сред своите. Законът си беше закон…

Но как, защо, откъде-накъде точно това жабче успя да победи племенните вождове, цвета и гордостта на поколението, елита на блатото… Въпросите валяха, а малкото жабче стоеше кротко сред шемната тълпа и бързо премигваше с влажните си очи.

То се усмихваше малко насила и не отронваше нито думичка.

- Ама аз го познавам това малкото, бе! – чу се гласът на една зелена баба. - Оставете го намира! Та то е глухонямо…