Тъй като съм родена в Тракийската низина, направила съм първите си крачки в широкото Пловдивско поле, за пръв път съм вдишала полъха от Родопа планина, сигурно това е причината да харесвам разходките из тези места. Ако тръгнем в посока Бачково, какво ще намерим? Природа, красота, водопад, река, крепост, хора, въздух, свобода, храм? Все красиви думи, които всеки търси и се надява да ги открие. Ако тръгнете в посока Бачково - това е правилната посока. От Асеновград пътят ви следва малката рекичка Чая, скрила се между дърветата. Реката е приток на река Марица и я наричат още Чепеларска река или Асеница. Но на мен ми харесва Чая, име, дадено заради липите, които растат по поречието ù. В този участък, между Асеновград и Бачково, е лесно да си намерите място за пикник, слънчеви бани, барбекю, някъде там – по бреговете на Чая. Реката е доста камениста и къпането в нея не е много приятно изживяване, но при добро желание се намират и прекрасни водни пространства за разхлаждане.

Подишали от планинския въздух, освежени от речните капки и събрали сила за живот от песните на птиците, сме готови да се върнем назад във времето, да се докоснем до средновековието.

Слънцето пече, но ние се борим със скалите и стълбите, изкачваме се нагоре. Ето я и нея – Асеновата крепост. Когато се изкачихме, а и когато слязохме, не знаех нищо за историята, изграждането, разрушаването и каквото и да било за крепостта. Нали това е целта на посещенията – да предизвикат интерес и да научиш нещо ново. Ето какво научих аз...

Крепостта е сменяла няколко пъти своите господари – била е и византийско, и българско владение, превземана е от кръстоносците, разрушена е от турските орди. Името на крепостта се свързва с цар Иван Асен II, оставил доказателство, което видяхме. В една скала е издълбан надпис, съобщаващ на поколенията кой и кога е съградил този град.

И наистина в миналото около крепостта е имало селище с името Стенимахос, а районът е предлагал необходимите условия за това.

Да се докоснеш до миналото е прекрасно, да вървиш по стъпките на владетели, да усетиш духа на далечното за нас време, но ние сме разглезени, свикнали сме да се чувстваме комфортно, да пием, когато сме жадни и да се нахраним, когато сме гладни.

Та в този дух на мисли, си мечтаехме да се спасим от каменните стълби и жегата. Водени от извивките на пътя сред планината, следвани от водите на Чая, оставили нашата си история от посещението на Асеновата крепост и взели от нейната, продължихме към Бачково.

Трудно намерихме място за паркиране. Явно хората имат голяма нужда да се докоснат до природата или не... по-скоро да прекрачат прага на Бачковския манастир, да споделят мъката или радостта си със светото място. Красив е този манастир – стенописи, икони, всичко сякаш е чисто и благословено от Бога. И тази обител, разрушавана, опожарявана и съграждана отново, продължава да укрепва вярата ни. След като запалихме свещички, откраднахме от тишината на каменните стени, за миг се сетихме за някои от добродетелите на „човеците” и се запитахме къде са, напуснахме манастира, за да се влеем отново и отново в забързания свят.