И един ден всичко приключва... Като играта на монополи - всичките придобити имоти и построени хотели се връщат обратно в кутията, остават само спомена от борбата и сенките на спечеленото. И в този момент, в който прибираш всичко в кутията, осъзнаваш, че си е заслужавало. Отново ще ги извадиш, нали?!
Целият ни живот е като играта на монополи - борим се за надмощие над противника, единствената ни цел е да трупаме капитали и власт, да спечелим, но струва ли си, щом всичко накрая се връща в кутията?!
Алчност – отреченото чувство, което контролира света... Като деца играехме монополи, заради самата игра, за да се почувстваме сякаш можем да владеем целия свят, но за съжаление не осъзнавахме, че играта вгнездява в нас именно това чувство на алчност. То е във всеки от нас и то владее света, ние сме просто неговите приемни тела. Защо богатите стават по-богати? Защо природните ресурси свършват? Защо има бедност и глад по света? Защо всички бедни хора и тези от средната класа протестират?... Зара ...