Идеята за химна възникна спонтанно, когато с моя приятел художника Димитър Бакърджиев разговаряхме за Стремската долина, за богатото минало на карловския край, за красотата на нашенската природа. Прибрах се вкъщи, седнах и нахвърлих трескаво текста в неговия първоначален вариант. Наложи се да го посъкратя. В следващите два-три дни завърших всички необходими редакции. Същия текст, но като прибавих и припев, внесох (през месец юни 2004 г.) в Община Карлово за одобрение.

Написах химна на възможно най-разбираемия и достъпен за всички език. Целенасочено търсех синтеза на чувствата, най-ярките художествени форми и елементи. Дълго се борих с „мъките на словото”, но художествената, поетическата задача бе изпълнена. В стиховете постигнах непрекъснатата връзка и преход във времето между минало, настояще и бъдеще, за което потърсих единно глаголно време. Върху тази линия изградих и структурата на текста.

Химнът на Карлово би бил невъзможен без вграждането му в традицията, без полагането му в основите на древния ни град. Чели сме надписа „ЗРИ”, изсечен върху каменната фасада на църквата „Св.Богородица” в Карлово. Припомняме си словата в духа на християнската добродетел и милосърдие: „Да бъде мир, любов и благодат!”. Защото Бог е единствено и само на страната на силните.

Такова бе желанието ми: да бъде възкресена и изчистена вярата в доброто, в спасението, в изцелението, в пресътворението. Затова координацията на химна на нашия възрожденски по дух град с химна на Република България е наложителна. Избегната е всякаква тавтология, всякакво съмнение в опит за подражателство. Предпочетох народната дума „Балкан” – „Балканът горд в небето връх издига...”. За нас, карловци, това е даденост – природна, географска. Та нали над Калофер се издига най-високият връх на Стара планина – връх Ботев!

В текста на химна впечатляващ е и преходът през разцъфтелите розови градини на Стремската долина. Розовият цвят омайва с красотата и аромата си. Розопроизводството е основен поминък на нашето население. Розите, минералните извори, лозята са природното богатство на карловския край. Но този поетичен преход е не само визуален, картинен, описателен – той е и духовен, защото свързва чрез песента Апостола на свободата Васил Левски с нашите национални герои, борци за свобода и независимост. Припомнете си Ботевото: „... летят и пеят, дорде осъмнат и търсят духа на Караджата.”. В химна ка Карлово на преден план е изведена перифразата на казаното от Левски: „Времето е в нас и ние сме във времето...!” – думи, изписани и върху герба на Община Карлово (автори на герба са художниците Дечко Тодоров и Димитър Бакърджиев).

Формата на „Химн на Карлово” е класическа. Организацията на литературно-художественото произведение в мерена реч е строфична. Вътрешният ритъм на ударени и неударени срички, точните рими осигуряват химническото, мажорно, бодро и оптимистично звучене на художествения текст. Основен е замисълът текстът да възправя на крак, да възпламенява душите и сърцата, да създава празничност, защото е предназначен за най-широка аудитория от изпълнители и слушатели.

Задължително в текста на химна присъстват родните символи – основният камък, древният град, знакът на благоденствието като отпечатък на съдбата, Балканът, най-високият връх на Централна Стара планина, небесният безкрай, българската роза, Стремската долина, Апостолът. Но най-важното е какво ние самите чувстваме със сърцата си, какво тече в собствените ни вени, какъв е усетът ни за родното, българското и дали истински го обичаме, за да запеем химна на Карлово заедно, защото тази песен преди всичко сближава и обединява хората. Смело мога да твърдя, че между химна, герба и знамето на Карлово е постигнато желаното триединство.

Още през 2004 година, след популяризирането на текста на химна чрез местния радиовъзел и по страниците на местния печат, получих множество одобрителни отзиви по телефона. В начално училище „Д-р Иван Богоров” учителките бяха продиктували стихотворението на учениците си, за да го запишат и наизустят. Обществеността на Карлово се превърна в пръв и най-важен фактор, който оцени и прие предложения от мен химн на града.

Не липсваха и критики. В повечето случаи те се дължаха на неразбиране, на лични амбиции и пристрастия, на липса на професионализъм, на лош литературен и естетически вкус. Но в реалния живот пътят на всяка една авторска идея неминуемо преминава през кръговете на ада, за да достигне до чистилището. Някои твърдяха, че приемат текста, но и че не го приемат. Други защитаваха тезата, че никъде в текста на химна не се съдържала думата „Карлово”. Отговорих им, че името Карлово се съдържа още в заглавието, а то е неделима част от самия текст и формира неговата тематична определеност и художествена насоченост. Като силен аргумент в своя полза посочих и това, че дори в химна на Република България никъде не се среща думата „България”. Текстът е написан под влияние на изключителна емоция, на необикновено силен творчески импулс и е излят на един дъх в римуваните стихове и затова неговият автор е предпочел синовното обръщение „Мила родино”, като е извел на преден план българските символи. Обезсмисля ли това художествения текст?!

В създания от мен химн на Карлово логическият акцент е поставен върху града – древен град, наш български град, роден град на Апостола на свободата Васил Левски; град, построен „в сърцето на родината”, притегателен център – географски, исторически, патриотичен - чиято проекция умозрително е визирана от четири посоки. В исторически аспект наименованието на града се е променяло – Копсис, Карлъова, Карлово, Левскиград. Можем само да предполагаме дали нашите потомци ще запазят днешното му наименование през следващите столетия. Съвсем добронамерено се пошегувах, че при евентуална промяна, "чисто технически” може да се извърши една-единствена, частична редакция чрез заместване, без да се нарушава целостта на която и да е от трите строфи и тази редакция ще е в заглавието: „Химн на...”. Но градът, с неговия дух, с неговите символи ще остане завинаги, тъй както навеки ще остане България!

След две години на напрегнато очакване, на 25.05.2006г., във връзка с най-светлия празник – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, Общински съвет – Карлово гласува и прие единодушно текста и музиката на химна, която бе композирана от музикалния педагог, корепетитор и оркестрант Румен Начев. Първите ми думи на благодарност бяха отправени към Виолета Олдесемаят – председател на Организацията на родствениците на Васил Левски в България, която подготви писмено предложение за приемането на химна. Благодарих от сърце на кмета на Община Карлово д-р Емил Кабаиванов, който внесе докладната записка на заседанието на Общинския съвет. С топли думи на благодарност се обърнах и към председателя на Общински съвет – Карлово г-н Стойо Карагенски, който безрезервно подкрепи съвместния проект „Кръстев-Начев”.

За първи път химнът на Карлово прозвуча на 18 юли 2006г. – рождената дата на Васил Левски – Ден на Карлово. Стоях отстрани до трибуната, докато хорът пееше. В горещия юлски ден сълзите ми бликаха. Докоснах звездата на щастието! Бях истински удовлетворен, сякаш времето бе спряло само за мен и ми принадлежеше. Благодарих на Бога! Собствената ми идея намери своята пълна, цялостна реализация. С това Карлово стана един от първите български градове, които, след влизането на България в ЕС, имаха свой химн.

Химнът на Карлово улови светлите мигове и ренесансовия дух на нашето съвремие.

Автор съм и на химна на град Калофер - 2007 г. Музиката е дело на бившия диригент на Гвардейския оркестър - София Никола Чолпанов. Гордея се, че написах химните на родните градове на Васил Левски и Христо Ботев.

През 2008 г. съвместно с Теодор Добройков - диригент на карловския смесен хор, внесохме в Община Сопот проект за химн на град Сопот – града на народния поет Иван Вазов. Година по-късно заедно с композитора Владимир Джамбазов участвахме в конкурса за химн на град Пловдив. Песента ни беше изпълнена от Орлин Горанов и детски хор "Омайниче".

Написах химните със съзнанието за памет, с усета за историчното, с вярата в бъдещето и с мисълта, че сме българи.