В отговор на написаното в  „Майко, ти си отгледала емигранти“, много се изписа и много критика се изказа. Тези, които сме навън и имаме някак си уреден живот, пишем, че винаги си заслужава човек да опита, да се бори за мечтите си, за по-добри условия на живот за нас и семействата ни. Търсим начини за преквалификация, овладяване на нови езици и професии. Създаваме нови познанства, приятелства, връзки и взаимоотношения. Понякога опипваме почвата, понякога скачаме в неизвестното... каквото и да се случва, драпаме със зъби и нокти все напред. След всяко падане се изправяме и вървим напред. Обръщаме се назад, само за да видим колко високо и далеч сме стигнали и - за да не забравим къде са ни корените. Те - корените са там, където остават онези, които не могат да си позволят да тръгнат - кой заради старите си родители, кой заради невръстните си деца, а някои от нас и това преодоляваме. Корените ни са там, където погребахме костите на родителите си. Там, където за първи път сричахме и се научихме на толкова добри неща.

 Иска ми се да кажа на всичките Марии, които са стегнали или се готвят да стегнат куфарите си:

        – Добре дошла, Мария. Заповядай при нас, които отдавна проправяме път към един  по-добър, по-подреден свят. Ние сме тук, искаме те, вярваме в теб. Ти можеш, момиче. Пътят е стръмен и трънлив, но когато е най-трудно, проправяй си път с усмивка и много любов. Ще има хора, които ще те наранят - не се озлобявай! Ще те гледат учудено, но това ще ги обезоръжи. Не падай духом! Каквото и да се случи  -винаги е могло да бъде по-зле. Вдигни глава нагоре, момиче! Изтрий сълзите и се усмихни, правиш това за децата си - родени и бъдещи. Желая ти да жънеш успехи. Гордеем се със теб - ти знаеш какво искаш: по-добро бъдеще.

     Една от Мариите каза: – И аз събрах куфарите, тръгвам. България загива.

   На нея ще отговоря: – Добре си решила, но България не загива и няма да загине. Не!

      България е като глухарче. Всички го познваме – зелените му листа стават за салата. Жълтите му цветове са като малки слънца. Лечебните му свойства са познати. Когато прецъфти, узрява в малки пухкави облачета, които духнати от вятъра, разнасят семенцата надалеч и когато попаднат на добро място, се разсаждат. Питам всички, които са се опитвали да унищожат глухарче:

 – Е, как е? С мотиката? – винаги остава част от корена и пак пораства ново растение. Нашият корен е в България – колкото и да го сечете, не ще го унищожите. Семената вече се пръснаха по света и някои пуснаха корени на други места, но си остават глухарчета. България - това сме ние, където и да сме по света. Време е да се подкрепяме и обединяваме. Всички сме малки слънчица.