При смърт на френски крал някой от присъстващите е бързал да произнесе следните думи :
"Le roi est mort, le roi domicilie! "
"Кралят е мъртъв, да живее кралят!"
De jure от днес имаме нов Президент и горният израз трябва да се приеме просто като алегория, чийто смисъл е :
Кралете умират, Президентите се сменят !
Но днес очакванията са това да не е само формален акт на "смяна на стопанина" на Президентството, а надежда за КОРЕННА ПОДМЯНА на наложения от 10 години до днес ЙЕЗУИТСКИ стереотип на "президентстване ". Години, през които почти всичко се случи не заради, а въпреки действията, или бездействието на Първанов.
Необременен от партийно минало, или роднинство с бивши "величия", изградил се като личност благодарение само на собствените си сили, професионални възможности и воля,
Росен Плевнелиев е четвъртият по ред, но първият български Президент - технократ, а не лидер на партия или политик.
Обвиняван с нескрито озлобление и необясним сарказъм в какво ли не от всякакъв вид и произход субекти и от кохорта "обективни масмедии", той показа, че е над простащината, царуваща в политическия и граждански живот в България.
Облечен само в "собствените си дрехи", без "имиджа" на дисидент Желю Желев, сладкодумен адвокат Петър Стоянов или псевдосоциален социалист Георги Първанов.
Първият просто "здравите сили" за момента го "назначиха", а той се самозалъгваше "по дисидентски", че нещо зависи от него. Наивен, с полуградски манталитет и абсолютно неподготвен за тежката и отговорна за тогавашната политическа ситуация длъжност на Президент на държава. През 1990 г. той просто бе "подбран" за председател (президент) на мястото на подалия оставка Петър Младенов с вицепрезидент генерал Атанас Семерджиев - герой в унищожаването на досиета и "покриване" на престъпници. По време на редовния му мандат от 1992 до 1997 г. Желев просто философски си дисидентстваше. Както влезе, така и излезе от Президентството - "незабелижимо".
Вторият беше избран просто защото държавата беше в разруха и "исторически" имаше нужда от някаква промяна. Но той прекалено много говореше сладкодумно и хитрееше, докато не го изпързаляха най-левашки на изборите през 2001 г. Най-голямата глупост беше депутатстването му след това в Народното събрание - прецедент в световен мащаб. Все пак не може да се отрекат заслугите му. По време на мандата на Петър Стоянов България подава официално молба за членство в НАТО , а той игра важна роля в разрешаването на Косовската криза, като не даде въздушно пространство на Русия и подкрепи Алианса. България започва активни преговори за присъединяване към Европейския съюз, които са ключови за последващото приемане на страната в съюза. Добре че на негово място тогава не бяха Желев или Първанов !
Третият безочливо и страхливо започна с лъжа още в началото. Говореше точно когато нямаше нужда да говори, като или не казваше нищо съществено, или много хитро даваше "становища и мнения" след вече отминали събития. В същото време мълчеше "социално" през всичките 10 години за всичко, за което трябваше не само да говори, а и да действа. Шарл дьо Гол има една много интересна мисъл, която характеризира невероятно точно "стилът Първанов" :
"Политиците до такава степен не вярват на собствените си думи, че се изумяват, когато други ги разберат буквално."
В свободното си време извън екскурзиите "на изток" и неуспешния "десант" на Южния полюс (като резултат от които останаха само разходите), подписваше тайно заробващи България "шлемове" по разни шантани, обричайки я на "братска зависимост"! Прие със зле прикрито "отвращение" акта за влизането на България в НАТО и подписа с фалшив патос Договора за присъединяване на България към ЕС. Непроменил нищо в мирогледа си през годините след изборите за Президент, имА наглостта да обиди и принизи българския народ, приписвайки му собственото си "хладилниково" мислене. Самият той ще остане в "хладилника" на историята с прикачен пред името му агентурен псевдоним "Гоце" и с неистовия си мерак днес, а и в бъдеще, да бъде "архитект на коалиции".
Първанов ще запомним и с наглото му "чистосърдечно" признание, което най-спокойно направи в предаването на bTV "Нека говорят с Росен Петров": "Президентството не носи власт, а силно влияние и аз се стремях да използвам това влияние". И той много рационално съумя да го използва и КАДРУВАШЕ където, както и колкото МУ трябваше през десетте години! Влияние, което като метастази се е разпростряло във всички области на управлението и живота, и чрез което очевАдно си подготвяше "светло политическо бъдеще", докато много умело играеше ролята на "надпартиен Президент". Метастази, които оставя "в наследство" на новия Президент.
Остави му в наследство и сиромахомилското си творение "Българската Коледа", с което много умело манипулираше милосърдието на хората и нагло го използваше като индулгенция. С две думи - съвършен йезуит!
Новият Президент беше избран не само заради харизмата на Бойко Борисов, но и защото се различаваше от другите кандидати, показвайки един нов, европейски стил на позитивизъм и откритост не само в работата и живота си, но и в отношението си към всичко, което го заобикаля и засяга живота на обикновените хора. Противно на "класическите" за България просташки и ретроградни език, похвати и методи, не само на "конкурентите" му в предизборната "битка", а в цялостния политически живот у нас и до днес.
Видимо има още да се учи на някои тънкости в не дотам чистите политически игрички, но съм уверен, че поне не притежава нито един от "добродетелите " на предшествениците си и ще запази името си чисто до края на мандата.
Убеден съм, че си е подбрал силен екип от добри и млади експерти във всички области. Защото го чака огромна и тежка работа за бъдещето на България в изпълнение на категорично изречените си обещанията .
Очаквам още от първите дни да покаже, че за да си истински Президент не са необходими селски "Боянски ливади"
http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=958&elementID=1193§ionID=5
На "пресконференцията" президентът Желю Желев, с обяснима политическа инфантилност, "философски" критикува правителството на България с тогавашен министър-председател Филип Димитров за това, че е обявило война на всички и за всичко. Малко по-късно то пада от власт.
Очаквам ширещите се до сега наглост, далавери, конфронтация, празнословие, задкулисни котерийни борби, глупави компромати в "секретни папки", "аполитически" АБВ-та, "голями шлемове" (razuznavane.com) в тази висша държавна институция да останат в годините назад !
Очаквам Плевнелиев да бъде "президент с характер", както му пожела Първанов със зле прикрит сарказъм в последната си "ТВ проява". (дано не съжалява за тази си "препоръка").
А като начало трябва незабавно да "проветри" мухлясалата атмосфера в коридорите и кабинетите на Президентството, за да оправдае очакванията, че ще бъде Президентът, който България и българите до сега нямаха, но наистина заслужават!
На добър час и успех, господин Президент!
Бъди истинския Президент на всички българи!
P.S. Написаното изразява лично мнение и не ангажира никого. Както и не претендира за изчерпателност, тъй като не това е целта, а е само "наброска" за сегашен размисъл и евентуални бъдещи постинги.
© Петър Петров Всички права запазени