-  Пиеса в две действия –

                                 Действащи лица и изпълнители:

1. Бинин – водач на експедиции.
2. Наско – верен другар на първия.
3. Светльо – компютърен полугений.
4. Ани – момиче с маратонки (летни).
5. Гергана – нечие ”мъжко” момиче, май знаем чие.
6. Любо (аз) - къде е тръгнал с младите, не си види бялата брада…

              Още: Двама млади (ама много) хижари,  седмина шемети от Варна

                 и една почти пораснала и събудила се мечка, която се бе уплашила от

                гореизброените.

                                   Първо действие: 29 март 08 – събота

                    Месец и половина подготовка за тази фасулска пиеса, ние май не ставаме и за най-аматьорските сцени. Но както се казва - веднъж режи, три пъти мери (или  беше обратното). Така че около 10.30 в края на Габрово две коли, с пловдивска и търновска регистрация накараха Балкана да изтръпне. Щяхме да го превземаме.

                    До хижа ”Партизанска песен” се стига бързо, ако си с кола. Така че паркирахме двата аероплана и започнахме изкачването. В началото тези маратонки на Анито така ме задъхаха,  къде ми беше акъла да тръгвам нагоре, си казвах аз. Но скоро навлязохме в такава кал, че мойте стари изпитани кубинки нямаха конкуренция. Така че компесирах някои вече липсващи ми данни с изпитаната екипировка. А без майтап гората бая са я осакатили. Каква беше тази прочистваща ли, оздравителна ли сеч, но чак до половината път – чешмата на Корита има кал за няколко наколни (или накални  кирпични селища).

                     И ето ни на малка почивка при чешмата. Сини минзухари с жълти човчета се показваха изпод снега, идва пролетта, викаха със слабите си гласчета. А ние му треснахме по няколко глътки червено вино за сгряване и релакс и пак се приготвихме за катерченето. Обаче сега Бинката бе с един дяволски уред, който след изкачването по баира на голямата поляна ни натика в гората. А там си бе сериозна хлъзгавица. По едно време Анютката започна да репетира римейк на филма ”Кацнал на едно дърво”. Ако беше се явила на кастинг при Луи Дьо Финес щеше да го спечели, сигурен съм.

                    После сред промушващото се слънце, което малко ни бягаше цял следобед, ни се промушиха пред погледа едни мечешки следи върху снега. Обаче това мече-бубулече явно ни е усетило по спиртния и спортния дух отдалеч, така че не рискува да се изправи насреща ни. Иначе щеше да съжалява (кой знае  кой кого, ама да кажем ние него).

                     След около 4-5 часа се издигнахме покрай Големия и Малък бухал пред хижата. Двете млади хижарчета отпред ни пробиваха път и камината вече бумкаше, когато я накачулихме. Два, три чая, после лафче и около масата, беше се свечерило. Ядохме, пихме и малко се повеселихме. По едно време Гергана започна през 15 минути да звънка камбаната, окачена пред хижата. Нали чакахме онези веселяги, които започнаха да катерят от Габрово  към 19.30 часа. Тези ще са много пекани, предположих аз. А се оказаха едни шемети… Тръгнали съвсем аджамийски, но с много бира и цигари за тяга. Както и да е, всичко около тях приключи без да се налага да се правим на планински спасители.

                    Нямахме сили да дремем около печката в столовата на хижарчетата повече и около полунощ се хоризонтирахме в спалното. Аз казах, че хъркам и стреснах Герганчето, ама дали си изпълних обещанието, не знам.

                                           Второ действие: 30 март 08 - неделя

       Сутринта мислехме да се качим на високото – Вълчата глава ни бе под носа, ама вятърът и облаците ни отнеха това желание. Закусихме с някакви останки на провизии, пихме два чая и три кафета, изпяхме песента две праскови и пет-шест череши и се снимахме за спомен. Нещо по-важно за мен, отколкото за Комсомола (сещате се защо, да не прекаляваме с черния хумор).

        На връщане нищо особено. Раниците, леки като перце, времето малко по-гадно от предния ден, настроението съвсем планинарско. Отново хлъзгавица по пътеката в гората. Този път Ани бе с гети, Наско с ръкавици, Бинин с ушанка май, Светльо не помня как. А аз бях с тях. Пред Корита Бинката ни демонстрира високи спринтьорски умения по наклонена местност, до травми не се стигна. Чакаме клипчето да се появи по Интернет, той ще каже. На Корита си разделихме две ябълки и една фафла-вавла на шест почти равни части и отново навлязохме в тресавището (в калта, извинете).

          Спрямо изкачването предния ден сега ни бе нужен час по-малко. Пред ”Партизанска песен” направихме разбор на това кой как се е справил с пиесата. Оказа се, че според всички само Маруската и Борката могат да са ни дубльори. Мойта роля няма кой да я поеме, бате Наско почна да ни бяга нещо по тъча.

                Така че, уважаема публика, очаквайте ни в следващата пиеса отново, навярно декорите ще са летни, а маратонките на Анютката зимни. Така де, трябва да има разнообразие. Бинката ще сложи снимки за илюстрация на това, че съм преувеличил в рамките на допустимата статистическа грешка, около 50 на сто.

                         Чакам аплаузите.                              

05.04.08                                                                         Любомир  Николов