Мисли по повод “СМС поезия – 2006”
Преглеждайки старите файлове в компютъра си, попаднах на тези си "Мисли по повод “СМС поезия – 2006”. Изкушавам се да ги постна тука, за да могат (евентуално) да се чуят и някои други мнения.
"Това е един чудесен и приятен сборник. Съдържа 450 СМС “стихотворения”. От 140 автори.
Но въпреки че сборникът е толкова приятен и има някои чудесни попадения, оставаш неудовлетворен.
Това е по-скоро един сборник с хайку и хайку подобни текстове. Такова е и отличеното с голямата награда за СМС поезия стихотворение:
“глухарчета
въздух
във въздуха”!
Чисти хайкуподобни текстове са и тези на лауреатите на логото “СМС поезия” – каквото и да значи това . Например:
“Крилати мравки.
Природата се опитва
да се надскочи”
“В малко камъче
се препъва реката.
Плач на риба”
“Край цъфналата вишна
СМС-и бръмчат като пчели.
Великден е.”
И все такива подобни, със съвсем малки изключения.
Това ли е СМС поезията? По какво тя се отличава от хайку и хайкуподобните текстове?
“Въпросът какво представлява едно СМС стихотворение няма конкретен отговор.” – пише в предговора към сборника Георги Господинов.
А защо все още няма? Нали това е вече трети конкурс? Защо не се формулира – какво трябва да бъде СМС поезията? И преди всичко по какво да се различава тя от хайкуто и подобните му текстове? Защото сборници и книжки с хайку има безброй – сборникът с СМС поезия обаче трябва да е нещо различно!
Преди всичко СМС стихотворението трябва да е адресирано до някого, да е изпратено до някого; да е обръщение към някого; и този някой може да бъде както отделен човек, така и целият народ. Докато хайкуто не притежава това качество – качеството на обръщение. Хайкуто и подобните му текстове са съзерцателни и неутрални.
СМС стихът трябва да е комплимент към някого – най-често към любимия. Добре е да го има и името на адресата – а всеки после може да замени това име с името на своя любим.
Или да е поздрав към някого – за рожден ден, за имен ден или по повод на друг празник.
Или да бъде закачка с някого, да бъде началото на флирт. Да задава въпрос, да изисква отговор, да дава отговор на предполагаем въпрос. Т.е. СМС стихотворението да е в “диалогов” режим.
СМС поезията трябва да е “приложна поезия” – когато на някого му потрябва да поздрави примерно любимия, да го подкачи за нещо, да му направи комплимент, да пофлиртува с него, да надпише картичка – да отвори сборника и да подбере каквото му трябва, най-подходящото.
Но в третия сборник с СМС поезия такива неща – които да могат да ти послужат - са обидно малко!
Краткостта не е определящият признак за СМС поезията – кратки са и хайкуто, и епиграмата, и епитафията, и танката. Това го казва и Георги Господинов. Но не мога да се съглася с него, че СМС поезията е нетрайна. Поезията е нетленна и вечна! Много по-трайна от каменните надписи. И СМС поезията не прави изключение – стига разбира се да е поезия!
Кое е по-важното – краткостта или поезията? Във всички случаи поезията – в рамките на тези 160 знака разбира се. В този сборник краткостта е убила поезията. Болшинството от текстовете – хайкуподобните (наричам ги така защото формално по броя на сричките те не винаги отговарят на условието за хайку; но са хайку по звучене) са с дължина 60-80 знака. Като прибавим и двайсетина знака за името на автора, знаците стават 80 до 100. А с останалите 60-80 знака които обикновено не са използвани, текстът би могъл да се обогати, да се направи поезия. Не случайно в повечето случаи по-дългите текстове и повече приличат на СМС поезия.
Приятно изненадват най-малките участници в сборника – децата. Има 4-5 такива – и те сякаш най-добре са налучкали какво е СМС поезията.
Ще спомена и един конфуз. В сборника е отпечатано следното СМС стихотворение от Александър Малинов:
***
За утре щедро ми обричаш палати
Блясък и омая.
О зная много ме обичаш
И не обричаш на шега.
Но не е лошо и сега
Да пренущувам в твойта стая ...
Не упреквам Александър Малинов че изпращайки това стихотворение – по условията на конкурса – се обявява за негов автор. Той може и сам, независимо от никой друг, да го е написал - известни са много случаи различни учени независимо един от друг да стигнат да едно и също откритие. Но журито на конкурса непременно би трябвало да знае, че това е трeтият куплет от стихотворението на Димчо Дебелянов “Бохемски нощи”! От първата буква до последното многоточие! Липсва само последната буква и въпросителната след нея: “А?”
Впрочем членовете на журито може и да не го знаят това – не зная какви са по занятие. Но че председателят на журито – Любомир Левчев - го е пропуснал – има само едно обяснение: той или не е чел одобрените текстове, или този точно текст го е прескочил!
Не е възможно в толкова кратък срок да се прегледат над три хиляди текста. Журито сигурно го е хванала скомина от толкова много и толкова псевдо поезия. Срокът от приключване на конкурса до появата на сборника беше много малък – би трябвало да се задели повече време.
В заключение: иска ми се за следващите конкурси да има ясна визия какво е това СМС поезия и тази визия да е такава, че СМС поезията да не се припокрива с хайкуподобните текстове.
Критерий да не е краткостта, а преди всичко поезията!
Следващите сборници “СМС поезия” да бъдат много по-забавни, а текстовете в тях да са преобладаващо такива, че при определени ситуации да бъдат от полза за читателите.
Това са бележки на обикновен читател. Тези, които сами са се сблъскали с проблемите по организирането на конкурса и издаването на сборника, разбира се могат да имат съвсем различни мнения.
© Ангел Чортов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не бе, Ангаре, не да искаш прошка! Да дадеш! Не четеш, Ангаре, не четеш!
Хубаво, не са включили смс-а ти в сборника, обидил си се, написал си този текст, после си размислил и не си го публикувал, когато е трябвало. Сега си сетил. Ми добре. Нямам нищо против текста, хеле пък къде видя да обсъждам личността ти? Ама разделът не е най-подходящият! Колкото до аргумента, че видите ли можело и да се върне модата на смс-поезията, та затова превантивно да сме я критикували и вкарали в норми, ми то и модата на сламените капели от преди 100години може и тя да се върне, ама никой не пише КРИТИЧНИ СТАТИИ за сламените капели, нали?
Нема да разбереш, остави! -
Перперикон, аз пък не разбирам от какво се дразниш. Каква обида виждаш, каква злопаметност, какъв грях, та да искам прошка.
Преглеждайки подразделите в прозата, мисля че на написаното най-много пасва определението "статия" - много повече от "есе". Статия на литературна тема. Но това не го считам за важно.
Защо съм го постнал 7 години по-късно? Защото ако си стои в компютъра ми, като се скапе компютърът ми, то ще изчезне; а като влезе в нета, вероятността да се изгуби е много по-малка. Затова реших да го има и в профила ми. На кого пречи?
Да,в момента темата не е актуална - конкурси за "СМС поезия в последните години не се правят, или и да се правят, аз не съм чул за тях. Но това не значи, че те никога няма да се подновят, и темата отново да стане актуална.
И ти, ако си чул за такива конкурси, и ако имаш мнение по този жанр, и ако сметнеш че си струва, изкажи ги; обсъждай написаното, а не личността на автора.
С тебе, Анастасия, съм напълно съгласен. Някога - преди 7-8 години, този жанр, СМС-поезията, беше много популярен. Сега времето му отмина, но не е изключено в бъдеще да се възроди - на някакъв по-висш етап. -
Хм... Не знам дали смс-поезията трябва да отговаря на някакви норми, но пък знам, че публицистичните статии по правило са свързани с някакъв злободневен проблем. 2006-та, добра или лоша, отдавна е в историята, а с нея и събитията, случили се тогава. Та ми се струва малко странно, че написаното е публикувано в раздел Публицистика.
Ангаре, ако изровя от ученическата си тетрадка по литература написаното от време оно по повод излитането на Георги Иванов в Космоса, и го изтипосам тъдява, това публицистика ли ще е или мемоари? Верно, че раздел "Мемоари" тук все още няма /Админе, сакън, не отваряй кутията на Пандора!/, ама можеше и в раздел "Есета" да го публикуваш.
Да не говорим, че от текста лъха някаква обида. Ако за обидата няма давност, то поне съществува Прошката. А когато няма и Прошка... тогава просто е злопаметност... А иначе простеното остава в архива, и не се размахва назидателно СЕДЕМ години по-късно.
Безпристрастно мнение на читател. Нали се търсеше такова? -
Бе, то измислени конкурси, колкото щеш. С такива, едва ли би се навил някой сериозен автор да си губи времето. Те се организират с цел шоу да става, та, хората, които си нямат друга работа да не скучаят.
-
Интересно! Сега чувам за този конкурс...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Възложил си си да определяш какво да се поства и какво не, кое е важно и кое не? За теб не е важно и не е нужно, за мен е. Затова съм го и постнал.
И от текста ми никаква обида не лъха; не съм обиден от никого, та да му прощавам, такова нещо не съм си и помислял, затова и не съм разбрал какво искаш да кажеш. Затова и за никаква злопаметност, каквато ми приписваш, не може да става въпрос.
Текстът ми, позицията ми, е принципна. Написал съм какво мисля и съм се обосновал, доколкото ми позволяват културата и възможностите.