Те ни съдят, защото сме диви. Те ни съдят, защото сме силни. Те ни съдят, защото сме млади. Те ни съдят, защото не са нас. Защото не могат да бъдат нас.
Ние сме неукротими и глупави. Щастливи и горди. Непукистични и обичащи.
Неразбрани.
Ние самите не разбираме себе си, защо останалите се опитват да ни разберат?
Те са мъдрите и знаещите. Праволинейните и монотонните. Черно-белите. Те знаят кое е най-добро за нас. И ще направят всичко най-лошо, че да ни се случи.
Но първо ще се опитат да ни разберат. Не, тази дума е подвеждаща. Те не искат да ни разберат, а проучат. Да знаят къде да натиснат, коя ръчка да дръпнат, с кои думи да ни заблудят. Къде да забият инжекцията със заразата си.
Не, не са зли. Те наистина вярват, че са достигнали степен, в която могат безгрешно да преценят кое е правилно и кое - не.
Но те не живеят. Те умират. Не защото минават годините, а защото те го пропиляват. Не ние, които се лутаме из града, смеещи се силно, спорещи разгорещено, обичащи и мразещи без страх да п ...