Писането като изкуство не е лека мисия. То докосва хората, често по болезнени за тях места, а има значение кой и с какво бърка в душата ти. Мисля си, че откровеността не е на почит, защото всеки очаква да получи нещо конкретно от теб. А ти може точно в този миг да се разминеш с неговите очаквания. Да го нараниш или разочароваш, да го изгубиш, понякога и безвъзвратно. В този смисъл, не е ли доброто премисляне по-успешният начин за съвместно съществуване, пък дори и лишен от първичната истинност на детските очаквания и споделяне? В този смисъл може и да е, но изначално основния проблем е в очакванията!
Просто е! Всичко се върти и гради върху очаквания... нашите, техните, вашите... и всеки се опитва да ги предвиди, да ги удовлетвори, да ги надмине, да ги промени, да ги обори, пребори и... или... а очакванията всъщност са нещо нереално.
Ако си очаквал нещо да се развие неблагоприятно и се случи, че всичко е наред. Ти си щастлив! Оле! А си се терзал, вложил си толкова енергия мисловна и физическа в тези очаквания негативни, наместо да си полезен на себе си или просто да си починеш. В обратния случай си изгубил време да очакваш нещо добро да се случи и се оказваш в кофти ситуация.

Може би очакванията са полезни дотолкова, че да конфигурираш в главата си варианти и някак да си по-подготвен да реагираш. Но иначе те са само бреме. Те са като мечтите, но с обратен знак, като загуба на време...

Мисля, че голям брой от проблемите в отношенията на хората са заради очакванията. Не може да се събереш с някого, защото очакваш той да се промени или разхубави или научи или... не! Не можеш да очакваш, че някой ще те харесва, защото друг те харесва и цени. Не може! Може би очакванията пречат на ясната ни и трезва преценка на нещата. На това да видим, как той може и да не носи рози всеки ден, но се прибира с няколко плика от супермаркет, с необходимото за дома. Как тя може и да забравя да си среши косата, но децата са обсипани с грижа. Може и да очакваш романтика, но не е ли романтиката миг насладa, след който е добре принцът да слезе от коня и да смени крушката в килера, за да не ходиш с челник и децата да се надпреварват кое да ти го вземе?

Не е ли време да спрем да очакваме и да започнем да оценяваме това, което ни се случва?
 
Не е ли по-добре да ценим и да имаме, отколкото да чакаме и да "нямаме"?...