За национализмът в последните години или се избягва да се говори или се използва като нарицателно за нещо много лошо и провокиращо омраза между хората. Но защо е така ? Какво лошо има в това да обичаш държавата си и народът си и същевременно да се бориш против несправедливостите и нелегалните дейности! Да може би образът на съвременният националист- родолюбец е помрачен и по вина на част от така наречените „показни националисти” които изрисуват по телата си ликовете на велики български дейци и родолюбци, които пришиват на дрехите си българският трибагреник, но когато ги запитат за нещо свързано с българската история мълчат и избягват въпросите. Не трябва да обичаме България само на думи, но и да показваме тази обич и чрез дела. Всеки трябва да даде своя личен принос към общото дело, дело за което както каза великия български писател академик Николай Хайтов,”...онова заради което Левски е отишъл на бесилото”. Изговориха се куп несъстоятелни и същевременно необосновани съждения като се започне със следното, че ние българите сме били нация от предатели. Авторите на подобни изказвания по този начин показват липсата си на елементарни познания по световна история. Защото света помни и никога няма да забрави препълнените концентрационни лагери по време на фашизмът, трудовите лагери Гулаг в бившият СССР, където преобладаваща част от пребиваващите в тези лагери са били арестувани, дали основателно или неоснователно, това е друг въпрос, главно чрез доноси, а доносът е висша форма на предателство.
В голяма част от медийното пространство и в българското образование - средно и висше - се избягва да се споменава, а още по-малко да се говори за национализмът. А когато ситуацията изисква да се говори за него се търсят всевъзможни термини с който да се замени, както това лично съм наблюдавал в някой университети. На тази тема или се обръща много малко внимание или никакво. Но любовта към страната ни и в частност към народът ни, ще ни помогне да се съхраним и оцелеем в бъдещето, както това е ставало в миналото ни и в много по-тежки ситуации, защото народът ни много е страдал и тежки мъки преживял, но се е съхранил и именно тази любов към него е защитният механизъм, чрез който народът ни ще оцелее и в бъдещето.
© Игор Григорович Всички права запазени