Заб. Тази статия е писана преди известно (не много) време, но считам, че е актуална и затова я публикувам.

Натура 2000 и Нане Стоичковата върба

При протеста в София срещу проекта Натура 2000 можеше да се чуят най-странни изказвания и  лозунги, но като че ли най-емблематична бе позицията на един протестиращ „антинатурист": „Тогава (което ще рече - ако не ни одобрят исканията) ще подпалим гората". Е, да ви напомня този юнак някой от безсмъртните архетипи на нашата литературна класика? Не е ли това точно повторение на беса на Елин-Пелиновия Нане Стоичко, който отсича дървото си в двора от яд, че не може да си вземе отмъкнатата от щъркела мазна капа?

Както винаги, недоволните в нашата страна си изкарват яда на държавата. Колко й е на нашата държава - вдигаш малко тупурдия, заграждаш един главен път или вдигаш малко врява пред Министерския съвет - и готово, проблемът ти е разрешен. Схемата е отработена и това „Ние ще отидем в София на протест" е крайната степен, която познава нашето гражданско съзнание. Но не в това е въпросът, а в крайния егоизъм и липса на елементарно екологично съзнание, което ни демонстрират тези хора, които апелират за нашата съпричастност.

Какво всъщност искат те? Ако се абстрахираме от приказките им за развитие на регионите, за трудова заетост и постигането на някаква юридическа справедливост, целта им, простичко казано, е забогатяването, личното материално благоденствие. На каква цена? Ами няма значение, на всякаква. Може това да струва скъпо на и без това хищнически унищожаваната ни природа, може децата и внуците ни да гледат девствена, недокосната природа само по научно-популярните телевизионни канали - какво значение? Нали лично те ще са си добре, нали ще са осъществили дребните си еснафски щения.

Какво представлява един туристически развит регион според нашите понятия, всички знаем. Няма по-грозни гледки в България от тези удушени от строителни мастодонти, кичозни заведения и  бардаци от всякакъв род бивши китни кътчета на страната. И сега ни се предлага да поемем по този утъпкан път и с малкото останали местенца, незасегнати все още от вакханалията на скорострелното богатеене. Това е абсолютно неприемливо. Да не говорим, че е и незаконно. Едно от малкото хубави неща, които ни донесе членството в Евросъюза, е наложеният ангажимент по Натура 2000. Къде бяха тези протестиращи, къде бяхме всички ние, когато трябваше да си затваряме първи, втори, а после трети и четвърти блокове на атомната ни електроцентрала? Защо не протестираха тогава - срещу нещо, което е безброй пъти по-важно от тяхното мизерно влизане във владееене? И това, че протестират само по въпроси, отнасящи се до личните им дертове, не е ли абсолютно прозрачно доказателство за егоизма по отношение на всички останали техни сънародници и пълната им екологична безотговорност? Ама били искали само 10 процента от включените в проекта площи! Какво значение! Днес ще са 10, утре ще се измисли благовиден предлог от други умници за 30, вдругиден от трети - за 50, и може още докато е живо нашето поколение, да не остане нищо от българската природа. Ама това било само за да могат после, като се промени статута на земите, те да бъдат дадени на безценица на свои хора. Възможно. Дори като познаваме добре отношенията мафия-държавна администрация, повече от вероятно. Но те биха направили същото - биха нацвъкали грозните си хотели в тези територии, тоест това, което искат да правят самите протестиращи сега. С други думи, тези протестиращи съвсем не са благородната алтернатива в този евентуален спор. Евентуален, защото може и да не се стигне до него, след като нещата вече не опират само до нашенските корумпирани чиновници, а са под по-висш контрол.

Природата трябва да се пази от унищожение. Това е толкова очевиден факт, че е за учудване безочието, с което протеститиращите излизат и ни казват - не, ние ще сечем, ще строим, въобще не ни интересува никаква природа (защото дори от кумова срама в тези протести липсва каквото и да е екологично алиби), ще си пълним джобовете. А ако не стане, ако не хване дикиш гюрултията? Ами тогава ще горим, тогава „ще подпалим гората". Също като Нане Стоичко и противната му мазна капа. Нищо ново, просто национален манталитет.