6.11.2011 г., 22:30 ч.

Негативни мисли не се допускат! 

  Журналистика
1368 0 3
4 мин за четене

"Life’s too short to be sitting around miserable" - се пее в едно от новите парчета на Rihanna - Cheers. Страхотна песен, по мое мнение. Смислена. Накара ме да се замисля - има ли смисъл наистина да позволяваме на болката и тъгата да управляват и без това краткия ни живот? Имаме ли време да се отдаваме на негативни мисли и емоции, вместо да грабим с пълни шепи от малките радости, които ни предлага ежедневието? Можем ли да си го позволим?

 

Всеки божи ден на света се случват хиляди гадни неща, страдат хиляди хора. Всеки си има проблеми и на всекиго са различни. Докато някой се вайка, че върху перфектната кожа на лицето му се е появила мъничка, едва забележима пъпка, някой някъде другаде се бори за живота си. Обективно погледнато, проблемът на втория човек е много по-голям, но за първия пъпката е най-ужасното нещо, което може да му се случи. И си е прав за себе си. Това го мъчи, за това се притеснява, това е неговият проблем.

 

Тийнейджърите, изненадващо или не, са едни от най-депресираните хора на планетата. Ние, съученици мои, се сдухваме за всяко второ нещо, ядосваме се, плачем, страдаме... През тази възраст за първи път опознаваме не само красотата на  любовта, но и болката, която може да ни донесе нейната загуба. Срещаме се с предателството, разочарованието, лицемерието... Изграждаме себе си, а това не е никак лесно - съпътствано е с много страдание и трудности. Борим се срещу всички и всичко, опитвайки се да си извоюваме собствен образ. С две думи: адски объркани сме. Хормоните бушуват, чувствата ни се люшкат от любов до омраза, от пълно щастие до умопомрачителна тъга. Нормално. Във филма "17 again" Zak Efron казва: "When you’re young everything feels like the end of the world. But it’s not, it’s just the beginning." И е много прав.

 

Също като всички вас, аз също си имам проблеми, имам своите моменти на слабост, в които се оставям на депресията и се започват едни мисли от типа на „Животът е ужасно гаден. Всичко е толкова нечестно”. Ами да, нищичко не е честно в този живот - приемете го. Един не заслужава нищо, а има всичко, друг не спира да се бори за оцеляването си, а не получава нищичко. Обаче аз осъзнавам, че освен нечестен, животът е и много кратък. Ей го, след 3 години завършвам гимназия. А кога бях първи клас?!

 

Времето си минава, лети си покрай нас, а ние не спираме да се оплакваме колко ни е трудно, скучно, etc. Ако ние не си го направим, няма кой друг! Затова, когато гореспоменатите мисли се промъкват в главата ми, ги заливам с вълни от оптимизъм, напомням си, че има проблеми много по- страшни от моите и се насилвам да мисля позитивно.  Пускам си музика, която ме кара да се чувствам добре, чета книги, гледам весели филми, говоря си с приятели, абе отвличам си вниманието, за да не мисля за нещото, което ме вкарва в депресия.

 

Съветвам ви да направите същото следващия път, когато усетите негативизмът да се промъква във вас. Животът, както казах, е твърде кратък, за да гледаме песимистично на него. Има толкова много неща, заради които си струва да му се наслаждаваме - слънцето, малките цветчета, морето, снегът, шоколадът, обувките, колите, музиката, приятелите, семейството... Нищо не е перфектно, но не е и толкова лошо, колкото си мислим. Винаги ще има нещо, което да ни натъжава, въпросът е да не му обръщаме толкова голямо внимание! Имаме много reasons to love being alive, трябва да си го напомняме всеки ден. И те са навсякъде около нас. Навсякъде!

 

ПП. Когато ви сполети някоя депресия и не виждате нищо позитивно в живота си, първо си внушете, че no negative thoughts are allowed във вашето съзнание, и второ, разгледайте албума на Facebook страничката Paper Monsters, носещ именно името "Reasons to love being alive".  Надявам се, че ще ви помогне да откриете в себе си мъничко оптимизъм и сила за живот, както на мен.

 

ПП2. И да, знам, че изглежда невероятно да се радваш на някакво си цвете, когато това, което искаш, е съвсем различно, толкова мъничко и на една ръка разстояние, а е толкова невъзможно да го получиш. Никъде не съм казала, че е лесно, напротив - ужасно трудно е - нужни са много усилия, голяма воля и много желание. Но си струва, защото ако преборите болката и тъгата, ще можете наистина да се наслаждавате на живота. Не забравяйте - и след най- тъмната нощ идва слънчево и усмихнато утро!


ПП3. Ще ви подскажа една много добра reason to love being alive: Коледа ---> Дядо Коледа (a.k.a. мама/тати) ---> подаръцииии!

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На мен ми хареса! Ободряващо е и е пълно с истини. Поздравления за младия талант. На кой му пука за някакви си недостатъци, когато имаме само днес за живеене, радване и усмивки. Да се усмихваме и да вярваме по-често!
  • Благодаря ти за мнението, Безжичен!
    Приемам критиката, но все пак да обясня... 2. Сложих го при статии, защото евентуално ще го публикувам във вестника на училището ми, на който съм редактор.
    1. Използвах английски език за някои думи, защото все пак е за английска гимназия, а пък изцяло на английски... не съм толкова добра и смела.
    3. Стилът, който съм използвала в това... произведение, не е този, в който пиша обикновено, използвах по... народен език, ако мога така да се изразя, по- близо до съучениците ми, защото иначе го смятат за малк сухарски. :D И да, използвах доста цитати и чужди мисли пак по същата причина. ^^
    Отново ти благодаря за мнението, явно това не е моят стил и ще се старая занапред да пиша по- добре.
  • 1. Това, че мислите са изразени на английски, не ги прави по-ценни, нито по-важни. Използването му (на чуждия език в есето) няма никакъв смисъл в случая. Те си имат същото значение и на български.
    2. Произведението не е статия (няма нито един от признаците и атрибутите на статия), а е типично ученическо есе.
    3. И въпреки 1. и 2. - много ми хареса, че пишеш грамотно, че се изразяваш добре, и че мислиш. Ако се постараеш да избягваш клишета и банални, повтаряни мисли, само ще спечели всяко твое бъдещо произведение. Опитай да бъдеш креативна, с по-голямо въображение, и не повтаряй, каквото си чула. И, да, още нещо - има една поговорка "Непоисканият съвет е като некания гост". А някои казват:"Неканеният гост е по-лош и от татарин" - под "татарин" разбират поробител! Успех!
Предложения
: ??:??