Госпожo Редактор, искрено се надявам да не приемете статията твърдe на сериозно или твърде (недай боже) сексистка. Тя просто цели забавление на читателя. Държа да отбележа, че аз дълбоко уважавам жените и искрено се възхищавам на техните качества. 

И така, вървя си, разхождам се по приветливите столични улици, наслаждавам се на лятото. Хората минават покрай мен, разговарят, смеят се. Поглеждам две момичeта, които минават покрай мен, усмихват ми се, аз също им се усмихвам. Отминават. Ех, живот. В мен назрява желанието да пиша за нещо, просто така за забавление, но работата е там, че не знам какво… а пък е лято… В такива ситуации знам какъв ще е крайния резултат - безсмислица или нещо, което ще ме унижи в личен план… но найсе. Сядам пред компютъра и започвам. Ето как започва моето… произведение?: 

От две години търся убиеца на приятелката си (аул, това става и за заглавие)… (пауза, която да създаде напрежение)… но все още не мога да намеря желаещ. Сериозно, ако има такъв да ми пише на лични съобщения, парите са малко, но почти съм сигурен, че мога да открадна кокошката на съседите от горе. ( за всеки случай) Верче, нали знаеш, че  аз така си се шегувам (сериозно, читателю). 

Въобще с момичетата не ми върви напоследък. Все едно не говорим на еднакъв език. Ето онази вечер се прибирам. Не помня много, но, сигурен съм, че беше между към седем и половина-три часа през нощта. Прибирам се аз и гледам да съм възможно най- тих. Обаче съм пиян, ама много… кат руснак на… някакъв там празник. Г-жо Редактор, сега, държа да подчертая - за да не ме сметнете за някакъв разхайтен тип или недай боже пропадняк, че по принцип не пия, не съм като онези младежи, които киснат с цели вечери по барове и дискотеки. Аз съм изтънчен, слушам класическа музика, пиша поезия (или по- скоро се опитвам) слушай само, читателю: „Самотно синя лятна вечер / разлива в мрака тъжни чувства...“, а какво ще кажеш… Но просто срещнах един приятел и… знаете как става. Та прибирам се аз възможно най-тихо и както става обикновено в такива моменти, събуждаш целия блок (моите връстници трябва да знаят). Нямам никакъв баланс, клатя се наляво-надясно и всичко ми се върти. Приятелката ми излиза от спалнята - живеем заедно - голяма грешка, която осъзнах твърде късно - (пак за всеки случай) абе, Верче шегувам се, бе - и започва да крещи: „Не те е срам. Да се прибираш по нощите. Писна ми. Виж кое време е. Знам, че пак си бил с някоя курва, сто процента си бил с някоя курва“. 

Сега аз съм пийнал прилично, в резултат на което залитам като се движа. Не искам да ù отговоря защото се клатя напред-назад.  Просто не изглеждаш убедително, когато се клатиш така. Представете си, какъв би бил моя отговор: „Верче“ залитане на страни, „не си права“( подхлъц) и като финален аргумент повръщам зад дивана. 

Та затова избирам да остана изправен и да я гледам я в очите. Един вид, все едно казвам: „Виж какво… грешиш не съм бил с никакви курви, бях в библиотеката и учех“. И за да и докажа това, се обаждам на Хари. Хари е най добрият ми приятел. Познаваме се още от деца. Винаги сме си пазили гърбовете. Той не е човек, който ще ме издъни… просто не е. Освен това с него бях онази вечер. Хари не очаква да му се обадя и затова няма причина да лъже. Но освен това ще го пусна на високоговорител, за да може тя да се почувства глупаво. За да мога после да кажа: аха, видя ли ти.

 И така набирам, като съм изключително концентриран и сериозен. Трябва да съм такъв за да му подскажа, че нещата се сериозни и трябва да ме покрие. Набирам, чува се звука за свободно, звъни първи път, втори път, трети път, на четвъртия някой вдига. И аз казвам с най твърдия и ясен глас, на който съм способен в този момент: „Хари, бърз отговор, без лъжи, помисли много, повтарям много внимателно: Какво правихме до сега?“. А онзи глупак отговаря: „Браааааат, ти беше с оня кучка с дебелея задник!“… Греда 

В резултат от всичко вече живея на общежитие. А, освен това търся убиеца и на най-добрия си приятел. Читателю? Г-жо редактор?