"Страниера"? - това е една от думите, които най-бързо се вписват в речника на чужденците - страниер, страниера - т.е. чужденец. Защото каквото и да правиш, както и да го правиш, щом не си на място наа коренните си, оставаш страниер. А защо Пиза? Точно това разказвам, защото с многоцветността и живия си дух е едно от най-впечатляващите места, които съм посещавала!

Пиза

                        Може би най-живият град в Италия! В почивните и празничните дни, където почти нищо и никой не работи, само църквите и някое кафе на площада, и тук-таме някой супермаркет до обяд, този град диша и пулсира без почивка. Казват, че е заради многото студенти, имат го буквално за студентски град, а и заради туристите, и сигурно е така!
            Толкова пъстър и многолик, че не се уморяваш да се потопяваш в пулса му!
Ако пристигнеш с влак, първото нещо, което впечатлява, са "коневръзите" за велосипеди на площада зад гарата! Градът има квартали на километри, както е разпокъсан, и хората си карат колела вместо коли.
От гарата можеш да хванеш накъдето искаш: по главната търговска улица, по другата с офисите, има и една с китайски магазини, които са като складове (а може и двете да са): като влезеш се оказва, че помещението е метри навътре в дълбочина с накачени стоки и дрехи поне на два етажа!
                        Китайците в тия магазини почти нищо не разбират освен родния си език и само ти се усмихват, ако питаш нещо, което не им пречи да познават парите и обслужват касите.
Реката през града придава особена меланхолия със спокойното си влачене, а на припек дори и през зимата е приятно да си изпиеш кафето в някое открито заведение на брега.
                        Но има и неща, свързани с реката, които за първи път можеш да видиш тука: изненадата и изумлението как може да се спи по средата на най-големия мост, почти в центъра на града, посред зима! Та освен с чуждестранни студенти градът е пълен и с всякакви други чужденци, дошли за работа и препитание, най-вече от т.н. източна Европа. Един такъв източноевропеец, руснак, си беше припикал територията по средата на моста на тротоара до парапета. Парапетите на моста са каменни, но през около метър имат "прозорци", не са плътен зид, и се усеща как от реката духа още по-студен и влажен въздух през тях. С постлани кашони на земята между два такива прозореца си ляга човекът, свил краката в един голям кашон, и друг не по-малък, в който вкарал главата чак до кръста, завил се с каквото намерил, на една страна. Няколко пъти вечер го виждах все на това място да спи.

Руснакът пред черквата

                        И въобще източноевропейците сме си атрактивни: най-гримирани и с разпуснати коси ходим българките и румънките, а ако срещнеш някой пиян на улицата случайно,  рядко ще е италианец. А, към нас да прибавя и албанците, и те не са малко там!

                        Интересен ми беше един руснак, който "работеше" пред черквата до гарата. Дългуч, със светла коса до под раменете, шапка, шал и всичко както си му е реда за през зимата, опънал краката на стълбите от едната страна на входа и се облегнал, та чак полулегнал назад, подпрян на лакът и държи в тая ръка пластмасова чашка за "заработката", а в другата държи цигара и пуши с чаша с кафе до нея. Така от сутрешната молитва до обяд, на обяд става и отива в стола на "Каритас" да яде, там ползва и тоалетна, след това с ново кафе се връща и отново поляга на стълбите. До вечерта.

                        Малко странен: здрав, прав, немалък мъжага, но - както  се казва, всеки се оправя както може.

                        Като почнах с гарата, една такава характерна случка с пиян италианец на автобусната спирка зад гарата една вечер: личеше си, че е пиян по походката, бавно клатушкайки се с приведи рамене мина пред спирката и на другия ѝ край изведнъж спря, изправи се и се вторачи в един стоящ мъж. Мъжът беше добре облечен, с куфарче, но нещо не приличаше на типичен италианец. Нашият пиян образ, дето привлече вниманието ни още с появяването си, изведнъж рязко силно изрита и събори коша за боклука в краката му, човекът се отмести настрани, но оня не спра: скочи рязко, удари му един тупаник най-неочаквано в лицето, зарита ги по краката и забълва порой от ругатни към всички чужденци. Веднага пристигнаха патрулиращите полицаи от гарата и го хванаха и усмириха, след 2-3 минути и една камионетка дойде и го прибраха… След малко дойде и автобус, някои се качиха, кошът с боклука си беше на мястото вече и по нищо не личеше, че  се е разиграла само до преди малко някаква сцена. Само на свидетелите остана нещо в т.н. склад за спомени от Пикола Италия.

                                                                  Гарата отвътре
             Гарата отвътре вечер все едно не е оная, дневната. Всичката шумотевица, забързаните хора, тропането на куфари по стълбите на подлезите, мегафонът със съобщаващия пристигащите и заминаващите влакове - като че никога не го е имало. Зима е, вечер, и всеки гледа да е на топло и да си ляга. И с гарата е така - и тя си ляга! Дълги минути от тишина все повече разреждат говорителя, вратите са затворени и все по-рядко някоя да се хлопне, в салона за пътници е топло. та чак задушно. Щеш не щеш, пристигаш от някъде и трябва да преминеш през него, за да излезеш на гаровия площад. Дори и светлините са намалени до минимум, минаваш на оверлог и бавно, за да не настъпиш някой и нещо нежелателно, тъй като салонът се е превърнал в една огромна спалня: почти целият под е застлан с всякакви неопренови, найлонови, гумени, кашони и какви ли не постелки, хора с всякакъв цвят на кожата са налягали с куфари и чанти под главите си, завили се кой с дрехи, кой с одеяла. И в салона има патрулиращ униформен полицай от общинската. Още един цветен щрих към многоликата Пиза.

Макдоналдс

            А в какво се превръща "Макдоналдс" на гарата в дните, в които баданте-те и домашните помощнички почиват? Това са четвъртък следобед и неделя, обикновено почивните дни за работещите по къщите чужденки, преобладаващо румънки и българки. Дните, в които могат да се срещнат със сънароднички и да говорят на родния си език, а и такива, които проживяват по някакви долнопробни квартири, където им дерат кожата, но надеждата, че от срещите с други като тях, но работещи, все нещо може да изскочи от някъде! Надежда за по-бързо намиране на работа, носталгия - всичко накуп.

            И понеже и зимата в Пиза все пак си е зима, не можеш по цял ден само да се разкарваш по улиците, трябва от време навреме и някъде на топло да се свреш, Макдоналдс е едно такова  удобно място. И защото и тоалетна трябва да се ползва, но там са се усетили навреме и без консумация гледат да не допускат, за  това все нещо ще си вземеш - я вода, я голо кафе. Повечето гледат да минат с минималното, защото или са без работа, или пък тези, които работят, пращат парите си на близките.

            Така че всичко можеш а видиш и по масите - по 7-8 жени над някаква чаша, бъбрят ли бъбрят, всяка бърза да си изкаже каквото има, защото свободното време най-бързо лети.

            Но най-атрактивни са тоалетните! Там ще видиш как се мият коси на мивките и как се сушат после на сешоарите, как се преобличат, гримират и всичко, което уж не е за обществена тоалетна. А в Макдоналдс е толкова уютно и топло... докато не ви приближи до масата някой от охраната и ви подсети, че много сте се заседели без консумация!

Градският парк

            Един градски парк в сърцето на града! Ако минавах от там сама, нямаше да ми дойде и на ума какво има зад дувара. Заведе ме друга българка един ден. Паркът е близо до реката, от другата страна на улицата. Наистина е ограден с висок солиден дувар, и с порта буквално, дори е с работно време: сутрин се отваря в еди колко си часа, вечер се затваря. Безплатен е, ако навява към билетчета споменаването на работно време, но явно причините са съвсем други, за да не е отворен непрекъснато. А е едно кътче от Рая - много чист, алеи, пътеки по алпийски могилки, с растителност за всички сезони, защото и зимата имаше цъфтящи растения и зелени дървета, без прибягващи и стряскащи кучета, и толкова тихо, че чак без да искаш и ти започнеш да шушнеш, за да не пречиш на други, седнали на съседна пейка и релаксиращи на гальовното слънце, а високият зид освен всичко друго спира и вятъра от реката и е едновременно красота и спокойствие, и отмора. На друга пейка друг поседнал с лаптоп и нещо си пише или работи.

Хубавата продавачка

            Влизаме с Лили в един магазин на главната на града. Разглеждаме дрехите и си говорим, магазините там са на приземните етажи на сгради, строено во време оно, и помещенията са пригодени превърнати в зали - за бельо, мъжко, дамско, обувки, каси може да има и на изхода, и вътре също, и ти минаваш от една зала в друга. И продавачки има във всяка зала,  а дрехите са изложени по няколко начина: и на закачалки, и на рафтове, и по средата на маси.  Та разглеждаме си ние и си разговаряме тихо по женски,  коментирайки каквото гледаме, една продавачка нещо ни загледа и ни си усмихва, но нали там се усмихват всички и на всичко, и нея я откоментирахме тихичко "Каква хубава италианка" и продължихме към другата зала. Дали ни е чула, не разбрахме, но след няколко минути ни застигна и като се обърнахме да гледаме нещо, ни каза "Здравейте" с още по-красива усмивка, и ние и двете в един глас "Здрасти!" Хубавата италианка си била наша девойка от Варна, заслушала ни, че си говорим на български и нещо сме ѝ харесали, та ѝ се приискало малко да си поприказва с нас. Поучудихме се, защото на такива места малко чужденки се допускат да работят. Девойката ни разказа, че от няколко години е в Италия, работила е различни работи, а през това време е учела упорито езика, за да стигне до тука. Сега работела на някакви техни си смени, въпреки, че магазинът е от сутринта до вечерта нонстоп, няколко часа сутрин и няколко следобед, много удобно, понеже и на квартира живеела съвсем наблизо в самия център и си ходи пеша за няколко минути. И, на тоя етап, въобще не мисли да се прибира в България, идва си само за празници.

Та така с хубавата продавачка в центъра на Пиза - наше момиче!

Площадът на чудесата

Едно от най-хубавите неща на Ботуша е, че и зимата цъфтят цикламите в кашпите по улиците и че тревата е свежа и зелена!

Свежо и зелено е и на така наречения Площад на чудесата, може и името му да пропуснете и да не запомните, но Наклонената кула няма как да пропуснете – значи – там сте!

Кулата, Ротондата, Катедралата, но какво щяха да са те без всичко около тях, т.е. най-вече стичащите се хора от цял свят, дошли да усетят чудото на тоя площад,  свързващ история, минало и настоящо в едно. В неделен ден най-оживеното  място в града,  говорещо на безброй езици и шарено като дъгата. Слънце грее, хората се „тагват“ пред овековечните кула и катедрали, няма табели „Не газете тревата!“, има насядали на пикник и полегнали на припек по нея, а е толкова добре поддържана!

Но дали щеше да е същият жив площад, ако го нямаше пазара?  Сувенири, сувенири, сувенири: от Балканите – с един поглед можеш да разбереш коя сергия от „къде идва“; Западна Африка, Индонезия, Китай, Латинска Америка и т.н. – паметници, картини, колажи, магнитчета с известни ни места, и всичко, за каквото може да се сетите, превърнато в сувенир с рисунки или скулптура!  И немалко от тях буквално са си народни занаяти, има и ръчно правени от дърво, стъкло, керамика, метал, бродирани блузи, ризи, рокли, покривки, кърпи за глава и шалове и наметки  с характерните народни шевици на произхода си, ръчно изработени бижута - с две думи световен етнографски музей.

Спортни стоки с най-известните футболисти, други спортисти, отбори, емблеми върху тях, кои сериозни, кои закачливи с някоя папарашка снимка, събиращи групи  от зяпачи, които се превиват от смях. Избор имаш всякакъв и за всеки!

А какво ще е тоя музей без стоките „за дома“ и Нармаг сергиите от западната му страна? И там си е немалка забава с разни кухненски прибори с оригинални идеи и кухненски престилки с еротични елементи върху  тях, и нощници и пижами също за забавление с такива закачливи  еротик идеи.

А зад сергиите и в улиците около площада всички заведения работят, за едно кафе или пица да приседнеш на слънце и да се отдадеш на всичката тая гълчава, стекла се от цял свят, няма как да откажеш! Ако пък не искаш да губиш време да ходиш и разглеждаш – колички-сергии с бърза храна каквато щеш – все нещо ще те изкуши, дори е трудно да избереш, защото изкушенията са най-различни!

И да не пропусна една друга атракция – японските туристи! Те са си атракция навсякъде, не само тука и не само в Пиза, но тука се вместват във всичката международна тълпа и до като другаде са като кръпка, тука са част от от нея. Прииждат от някоя от улиците-лъчи към площада, да, точно така – „прииждат“, защото обикновено са не по-малки групи от 25 – 30 човека, вървят естествено вкупом, но всеки се върти в различна посока! Един наляво, друг надясно, трети на заден и снима нещо, бърборят непрекъснато и на висок с глас, а с тяхната възходяща интонация все едно се карат непрекъснато, повечето са с маски на устата. Май те внесоха в Европа модата да се ходи по улиците с такива маски. Малка част има и без маски, и забавното е, че въпреки че звучат като че се карат непрекъснато, широки усмивки се разливат по лицата им. И точно тези усмивки те впечатляват и те накарват да ги заслушаш и да разбереш какви са и че всъщност никой на никого не се кара. Въртят си се ходейки и снимат непрекъснато от където минават,  за нас като че всички са с една и съща физиономия, дори и сходни дрехи носят. Забавни, интересни, но не и досадни, с техните широки усмивки обезоръжават дори този, който са побутнали или настъпили неволно в непрекъснатия си туристически танц да ги погледне сърдито!