На този днешен ден преди сто двадесет и една години "пожарът на бунта" вдигна останалите под властта на робството българи в Пиринска Македония,Източна и Западна Тракия, както и вилаетите в днешна Северна Македония на въстание останало в Историята на България с името Илинденско-Преображенско!
В буквален смисъл въстанието е потушено от редовен аскер и заптиета в санджаците на посочените области.Въстаналите българи--християни знаят, че да се сражаваш срещу редовна турска войска е саможертва,подобна на Априлското въстание от 1876 година!Но те не намират друг път да покажат на света своята жажда да бъдат свободни и равноправни на другите народи в Европа...
И в днешният ден отново пожари горят по тази изстрадала и изконна земя!
Но днешните,както и тогавашните пожари са с различни измерения и цели...
Може би,всеки от нас ще си зададе въпрос:каква е разликата между двете събития?!
В паметта ни ще остане онова въстание,като отчаян зов за свобода и равноправие!
И е достойно,защото властите в България,Гърция и Северна Македония търсят с общи усилия как да спасят природните ресурси на вековните гори!Както и къщите с имотите на населението от стихията на огъня в този драматичен момент; и преди всичко климатичен феномен!
Но също така и да се замислим:каква е човешката намеса и дейност за тези пожари?
© Стойчо Станев Всички права запазени
Още тогава оспорих автентичността на това интервю пред автора в присъствието на писателя Стефан Чирпанлиев, който беше Председател на Дружеството на писателите в Ямбол.