Замисляли ли сте се за скрития и уникален чар на това да направиш нещо типично по детски? Да се полюлееш на люлките с приятели, да си направиш фигурка от пластилин, да си напълниш джобовете с джанки и да плюеш костилките, доволно седнал с приятели на кварталната пейка? Усещането е неповторимо. Макар и за миг в теб отново идва това чувство, че можеш да направиш всичко, че света е твой. Всичките ти проблеми изчезват или поне изглеждат далечни и разрешими. Не знам как изглежда да видиш десетина човека, около 16-17-годишни да лежат на топлия асфалт по средата на училищния двор и да гледат звездите в топлата лятна вечер. Приятно е да бъдеш пак безгрижен и геройски смел. Защото всяко дете е убедено в постигането на мечтите си, вариращи от балерина и певица до Супермен и полицай. И понякога човек трябва да намери това свое вдъхновение, което ще му даде тази увереност, че може да направи всичко и да бъде такъв, какъвто пожелае. Помислете си за това докато лежите на топлия асфалт или на меката ...