Госпожо редактор, осъзнавам, че като представител на срещуположния пол (т.е. от другата страна на барикадата) няма да приветствате с фанфари долуизложеното. Затова настоявам да ви напомня чл. 39, ал. 1 от Конституцията, а именно:  Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. А също така, и добре известния на всички ни Чл. 141, ал. 1 Общината има самостоятелен бюджет.

И след авторитетното начало:

Държа да отбележа, че автобиографичните елементи са фикция, с изключение на историята в парка - една срамна глава в моя и така колеблив социален живот.

       Сега, аз не съм бияч, никога не съм бил и никога няма да бъда, то си ми и личи. Но. Законите на природата изискват определено поведение от мъжките индивиди, което да им гарантира, че ще прехвърлят своята генетична информация в следващото поколение или както казваше дядо: че ще намажат (винаги съм се чудел какво, къде се маже, но така е, де да знам, аз съм неук в тия работи, дет се вика: новобранец). Това прозрение не е от скоро. Още когато бях малък забелязах, че лошите момчета взимаха хубавите момичета и в училище, и във филмите. Аз ù посвещавам някое стихотворение, в което сравнявам очите ù със майската зора, онзи ми навира главата в кофата за боклук пред половината училище и прас, мачът приключва. Просто така. Ако главата ти е била в кофа за боклук, по никакъв начин не бива да разпръскваш своите гени. Как да вървиш срещу природния закон?

       Истина е. Момичетата харесват лоши момчета. Колкото по-груб си, колкото по-агресивен, толкова по-добре. Ако я псуваш и биеш на лягане и на ставане, ептем по-добре, направо няма отърване. Това е тайната на здравия брак 100%. Ако и тя ти отговаря, значи връзката ви е здрава (издържа на бой) и хармонична.

Сега разбирам, къде съм грешал на онези романтичните вечери. Аз съм запалил свещи, приготвил съм храна, взел съм скъпо френско вино, поръчал съм струнен оркестър да ни свири (тук е момента да благодаря за щедрите студентски стипендии, с толкова пари се нагуших, че вече почнах да ги пъхам под кревата и в шкафовете, аман), а то как трябвало: отиваш при нея, викаш ù „А ма о, шантавата, аре на диско, че ше ти скъсам ръцете“ и прас, работата е уредена.

 В дискотеката ще си тарикат. Взимаш си стол, а тя нека стои права, да се научи на дисциплина. За пиене може да ù поръчаш една минерална вода, а ако е гладна - малко грах ù стига, най-накрая нека види, че не си стиснат.

        Сега, вече сте в дискотеката и твоята първа задача е да докажеш, че генетичният ти код е на алфа мъжкар, с други думи, ще трябва да се биеш. За целта започваш да гледаш мръсно наоколо. Набелязваш си някой слабак с очила по възможност (получава се много ефектно като го удариш право в лицето и те изхвърчат назад).  Отиваш при него.  Онзи ще почне да ти се прави на много отворен, ще каже нещо от рода на: „какво обичате“, но ти не го слушай. Отиваш, замахваш и го поваляш. Ако си си свършил работата добре, онзи ще падне, без да има особено желание да се изправя. Сега е твоят миг. Тук е като при хипопотамите. Изреваваш два-три пъти. Правиш няколко въртеливи движения с главата. Отиваш да маркираш набързо територията, след което се връщаш при женската и започваш да я душкаш - това е знак, че имаш открит сексуален интерес към нея - иначе няма как. В Плевен дори това е единственият начин да си хванеш приятелка, но там това не е кой знае колко трудно.

       До този момент, гаранция, тя вече се разтопила и работата е готова.

       Освен това момичетата обичат да се биеш за тях, да ги защитаваш. И ето тук е големият проблем. Аз не съм бияч, не съм защитник просто не съм този човек. Да си представим, че аз и красивото момиче, което чете тази статия сме на романтична вечеря в изискан ресторант. Всичко минава перфектно, прекарваме си идеално, смеем се, пием, ядем и така нататък. След вечеря решавам да съм романтичен и ти предлагам да те изпратя до у вас. Стигаме до парка до Народното събрание и там решаваме да седнем на някоя пейка, за да се полюбуваме на красивата вечер. Във въздуха се разнася аромата на лято и скрит копнеж. Може да се хванем за ръце, след което ще мълчим засрамени докато бавно се потапяме в лилавата покровителствена прегръдка на вечерта.

      И изведнъж отникъде се появява един мъж (онзи с очилата, който търси възмездие) и ти шибва един шамар. Сега, аз няма да направя нищо, просто не съм този човек. Може да поговорим за това като се качим в колата, да разберем с какво си го провокирала и как да направим така, че да не се случва това за в бъдеще. Но е малко егоистично да очакваш да направя нещо, защото ако на него не му пука за твоето лице, знам, че няма да му пука и за моето. Някой трябва да вижда пътя докато кара колата на връщане. Аз съм свидетел, за това съм добър, виждам всичко.

Докато мъжът идваше насам, се скрих зад едно дърво, за де не види, че съм с теб. Не е негова работа с кого излизам.

          Не мога да повярвам, че те ритна след като падна. Ето тогава се разстроих, защото ти се предаде, не искаше да се биеш повече.

         Не знам  дали чу, но както бях зад дървото започнах да ти викам „пази бъбреците, пази бъбреците“, бях на твоя страна - все пак сме приятели. Дори по едно време отчупих един клон и ти го хвърлих, за да се отбраняваш по-лесно.

След като онзи приключи с теб, започнах да ти ръкомахам за да допълзиш насам. Трябваше да проверя дали нямаш някой кръвоизлив, исках да видиш, че съм грижовен. Така щяхме да сме на сигурно място, ако реши да се върне. 

      След вечерята се надявах да се по целуваме, но очевидно онзи ти развали настроението. Е, няма нищо, следващия път. Тогава ще сме у нас. Имам една метла, с която мога да прогоня всеки и правя страхотна чорба с грах, моркови и чесън, тъй че вечерта ще бъде обещаваща.