ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА ЖИВОТА
Животът е много просто нещо, но ние си го усложняваме. Създаваме си трудности и после си ги преодоляваме. Ако сме хора с открити сърца към себе си и останалите, ще ни е по-леко и приятно. Превратностите на живота са жестоки. Днес си здрав, утре си болен. Днес си богат, утре си бедняк. Днеска си щастлив, утре си нещастен. Днеска имаш всичко, утре го губиш. Всички ние живеем в страх от неизвестното бъдеще.
Самият аз постоянно живея в своите страхове за утрешния ден. Страхувам се да не се разболея от някоя коварна болест. Страхувам се да не загубя работата си. Страхувам се да не загубя семейството си. Страхувам се да не се разболее някой от семейството ми. Страхувам се дали ще имам средства за живот за мен и семейството ми в утрешния ден. Страхувам се да не загина при нещастен случай или земетресение и няма да завърша мисията си. Страхувам се да не обидя и нараня някого. Дори се страхувам да не се повреди автомобилът ми. С две думи, страхувам се, че съм жив. Ние живеем със своите страхове.
Богатите хора обаче живеят с един страх повече от останалите. Те се страхуват да не направят грешна крачка и да фалират. Страх, че конкуренцията ще ги изпревари. Страхуват се да станат бедни. После какво ще кажат хората? Те забравят че са обикновени хора, а не киборги. Ето защо богатите хора имат повече страхове от нас простосмъртните. Някои от тях мислят, че бизнесът на фамилията ще е вечен и че техните наследници ще са като тях амбициозни и работливи. Уви, понякога остават разочаровани. Наследниците им довеждат бизнеса до фалит. Разпродават и ползват, а други проиграват на хазарт всичко, което някой е събирал с десетилетия. В края на краищата други фамилии стават богати за сметка на тези, които стават бедни. Това са превратностите на живота. Никой не е сигурен какво ще се случи с него и фамилията му в утрешния ден.
Богатите хора никога не са се и замисляли, че утре може да са бедни, ако не те, то наследниците им.
Ето защо, дами и господа, за да можем да живеем по-спокойно с минимум страхове за утрешния ден, ще трябва да изградим нашето развито гражданско общество. Общество на разумни същества, помагащо на бедните и онеправданите. Общество със силна социална политика. Утре някои богати фамилии, като обеднеят, да не се страхуват от бедността. Гражданското общество ще контролира властимащите от направата на грешки в икономическото развитие и социалната защита на населението. Така че в едно гражданско общество имат място и бедни, и богати. Те трябва да си сътрудничат и помагат за общото ни благо. Колкото повече хора от нацията забогатяват, толкова е по-добре. Целта е развитие на малкия и средния бизнес. В себе си аз не мразя богатите хора. Те са станали богати, защото са проявили амбиция и риск, когато са били в точното време на правилното за тях място. Обикновено това са природно интелигентни хора с нюх и работохолизъм. Понякога губят здравето си от недоспиване и изтощителни пътувания, както и безкрайни бизнес срещи. Така че, не им завиждам. Някои направиха пари, заобикаляйки закона. Те не са виновни, че законите са ни такива. Ядосвам се на тези, които направиха нашата измислена правна система да е с такива пробойни. Това са нашите народни избраници.
Необходимо е спешно обединение на нацията. Преодоляване на политическото разделение. Трябва да се премахне омразата, ненавистта, егоизма и завистта между хората. Всички трябва да бием в една цел – Развито гражданско общество за лъчезарно бъдеще. Това ще премахне нашите страхове. Нацията ще е истински щастлива. Независимо от вероизповедание и етническа принадлежност, всички, които са български граждани, ще се гордеят, че са българи. Ще се гордеят, че са успели да се обединят и сътворят една развита демокрация, на която ще ни завиждат много други велики държави.
Успях да си помечтая! Някой ден това ще се сбъдне, дори и вече да ме няма.
Времето на „разхвърляне на камъни“ завърши. Дойде времето на „събиране на камъни.“
Бог да благослови България и нейния възлюбен народ!
25.09.2012г. ИЛИЯ ИЛИЕВ – ЛАРНАКА
© Илия Илиев Всички права запазени