Отшумя Световният младежки фестивал.

Завърнаха се „черните” военни полкове от Чехословакия.

Окупацията завърши успешно - чехите са „вкарани” в правия път…

Войниците – омиротворители, без изпит, станаха студенти.

Нищо не се говореше, нищо не се коментираше…

Нищо не е станало, нищо не е било…

В действителност не беше така!

„Нещото” се беше случило… дълбоко в душите ни!

*

За Вузовете по изкуства съществуваше неписано правило.

30% от приетите бяха деца на министри, генерали, писатели, директори...

Тази социална прослойка беше 3% от населението на държавата!

Тя беше с предопределено бъдеще в соц-обществото!

Преди да запишат, те знаеха къде ще работят, след като завършат…

Част от кандидатите заминаваха за СССР, Полша, някои на Запад…

Които не успяваха „навън”, влизаха резонно в българските Вузове…

Понякога издържали конкурсния изпит у нас, в чужбина ги късаха.

Най-често ги връщаха руските институти по изкуствата!

Лепваха им позорния етикет: деца на „червената буржоазия”!

*

В курс режисура беше синът на Славчо Красински – Богдан.

Той беше израснал в семейството на голям поет и майка - актриса.

Богдан беше тих, скромен, непретенциозен - изключение от правилото!

Не парадираше със своя интелектуален и политически актив…

Правнук на колоритния опълченец Димитър Костов!

Внук на висш руски служител, емигрант, 41- ва ликвидиран от Сталин!

Син на поет, който на 15 год. става член на антифашистка организация.

През 44-та Красински – баща, без съд и присъда е пратен в лагер!

През 50-те е активно разработван от Държавна сигурност!

Написал първата дисидентска пиеса „Чутна Яна”!

Благославян и отричан, възхваляван и оплюван до последните си дни…

                                                  *

Сложни житейски натрупвания предшестват личността на Богдан.

Когато влиза във ВИТИЗ, той вече е член на БКП.

Но съдбата не го пощадява, подобно неговите предци.

                                                  *

Може би ноември 68-ма.

Партийно събрание – секретар Иван Чипев.

Дневен ред с единствена точка:

- Разглеждане поведението на комуниста Богдан Красински!

Предложение - изключване от редовете на Партията.

Гръм от ясно небе!

Никой не подозираше за какво става дума!

Какво беше извършил Богдан, че такава присъда!

Подобно наказание означаваше завинаги „черна овца”!

                                                 *

Организацията беше скромна – петима преподаватели и трима студенти.

По онова време студентите от целия Институт бяхме 101 човека.

От доклада на партийния секретар стана ясно:

Богдан споделил със свой близък приятел, че Ян Палах е прав!

Протестът на самозапалилия се чешки студент бил основателен!

Извод: Богдан Красински подкрепя чешката революция!

Това беше всичко, но достатъчно, за да ти отрежат главата!

Страшно обвинение!...

Подобни мисли блуждаеха в главите на всеки от нас!

Всеки шепнешком „споделяше” с близки и приятели!

Само дето не сме случили Юда - никога не е късно!

Сетих се за Брехт - „Страх и мизерия през Третия Райх”…

Всеки от нас можеше да се окаже на мястото на Богдан!

Щеше ми се някой да ме потупа по рамото:

- Спокойно, това просто е сън, той никога няма да се състои.

По повод на „нечистоплътното” мислене на Богдан, Чипев заяви:

- Какво друго може да се очаква от човек, който ходи с брада!...

Брадата - символ на свободолюбие, така опасна за обществото…

Всеки, носещ брада, задължително мисли „нечистоплътно”!

Това беше „върхът” на обвинението!...

А Богдан носеше брада, за да прикрие белезите от детска шарка…

                                                *

Всеки от нас трябваше да засвидетелства своята позиция…

В унисон ли е едно такова изказване с политиката на Партията?...

Безобидно ли е поведението на Богдан за нашето общество?...

Правилно ли е постъпил, споделяйки подобна позиция?...

                                                *

Богдан би могъл да не „сподели” нищо, но кой ще го спре да мисли!

Кое е по-страшното: да споделиш или да таиш в себе си?

Споделяйки, ти освобождаваш своето психо нагнетяване…

Ако постоянно „набираш”, рано или късно ще „изтрещиш”…

И това се случва, когато най не трябва.

Да ти „затворят устата” има хиляди начини…

Но има ли сила, която ще ти забрани да мислиш!

Кой е скритият враг: говорещият или мълчащият?

Парадокс: ние не решаваме съдбата на Богдан!

Случаят Богдан е изпитание за нашата съвест…

Ние решаваме нашата собствена съдба.

Ако не гласуваме изключването му - подкрепяме Богдан!

Ако гласуваме изключването - осъждаме себе си…

                                                 *

Беше късно вечерта – някои досадно поглеждаха часовници.

На помощ дойде най-мъдрият между нас, Старецът – Боян Дановски!

На нелепото обвинение за „нечистоплътност” той отвърна с думите:

- Аз познавам много мръсници, който се бръснат по два пъти на ден!...

И много прекрасни хора, които ходят с бради…

Толкова.

Жестока присъда за Чипев и спасителни думи за Богдан!...

Вече знаех как да постъпя!

Гласуването беше тайно - резултатът 4 на 4!

Ясно беше кои гласувахме „против” – Стареца и тримата студенти!

На ниво първична партийна организация Богдан не беше „изключен”!

Проблемът трябваше да реши на по-висша инстанция – РК на БКП.

Какво беше решението, така и не разбрах - забави се с месеци!

В мен обаче назряваше мое, собствено решение!

                                                  *

Рано или късно всичко в тоя живот се плаща!

За добро или зло всеки от нас плати и плаща по свой начин…

Следващият мандат за Ректор на ВИТИЗ бе избран Иван Чипев.

За ирония на съдбата го сполетя участта на Богдан Красински!

Този път Чипев споделя „еретични” мисли с близък човек…

Споделеното е „отвращение” от личности по висшите етажи на властта!

В това число и коментари по адрес на Първия – Тодор Живков…

Следва разобличаване на „двуличника”!

Разплатата е „жестока” – културно аташе в Париж!

Тогава така наказваха „неблагодарниците” – както и сега…

В навечерието на „промяната” се завръща в България.

Следва алкохолизиране и деградация...

Умира на 63 години - самотен и забравен…

                                                 *

Соцрежимът имаше удивителната способност да „създава” кадри!

Срещнеш някого на пътя и го правиш министър!...

И когато се наложи, най-безцеремонно го унищожаваш…

За да оцелееш ти…

                                                 *

Чипев - беше ярък продукт на тоталитарната система…

Тъжен край за артист, достигнал върховете на художественото слово!

След Константин Кисимов беше най-успешният рецитатор.

И досега…