ПЪТУВАНЕ ДО ТУРЦИЯ
Първа част
Осемдневната екскурзия до Анталия и областта Кападокия аз спечелих през март 2010 по време на туристическата борса във Виена. При една от наградните игри имах шанса да изтегля пътуване за двама до Турция. Трябваше да си платим само самолетните билети и да изберем кога ще е екскурзията. Решихме с мъжа ми това да бъде началото на октомври, когато температурите не са вече четиридесетградусови, а са умерени и времето е топло и приятно.
Излетяхме на 1. 10 вечерта в 21 часа. Групата е от 30 души австрийци, само ние сме чужденци. Ние сме и най-младите, повечето са пенсионери, но добре поддържани, активни и пътуващи. Шегуваме се с мъжа ми, че не е никак лошо да си пенсионер, но в Австрия, имаш много свободно време, все още желание и любопитство да опознаваш света и най-вече средства да си го позволяваш. Ще отворя тук скоба и ще спомена само, когато говоря за хората на възраст, че те са основните посетители на сауните, например, в Австрия. Да не говоря пък какви колоездачи са... На темпото им лично аз, тренирана млада жена, не винаги успявам да издържа. А участниците в ежегодния маратон във Виена? Мислите, че са само млади хора? Нищо подобно... Но да не се отплесвам повече.
Кацнахме в Анталия около полунощ. На летището ни чакаха автобусите, поеха ни екскурзоводите и се отправихме към хотела, в който само щяхме да преспим. Утре ни предстоеше дълъг път към Кападокия.
Анталия, перлата на Средиземно море, град около 700 хил. жители, привлича туристи от цял свят с уникалната си природа и съчетание на море и планина. И още - с добре поддържани плажове, луксозни хотели и първокласно обслужване, палми и екзотична растителност. Ако искате, тук можете да дойдете и зимата, на ски - в планината Торос се задържа сняг, а след това да се потопите и във водите на морето. Между другото, тук идват и прекарват зимата в хотелите All inсlusivе пенсионерите от Скандинавските страни, хем на топло, хем и по-евтино им излиза, като хванат намаленията за зимния сезон и премахнат разходите за отопление и храна.
Анталия преди 20 години по нищо не прилича на Анталия сега. Тогава градчето е наброявало около 70 хиляди души, занимаващи се основно със земеделие. Турското правителство приема тогава проекта за т.н. Турска ривиера в района на Анталия. Отпускат се кредити и облекчения за изграждането на туристическа инфраструктура, наливат се пари, строят се магистрали... Същевременно започва и силна рекламна кампания на региона. Резултатът е налице – потокът на туристи от целия свят оттогава досега не секва. Градът променя облика си, става модерен, с нови, красиви жилищни кооперации, широки улици, осветление, паркове и алеи. Населението се увеличава повече от 10 пъти за тези двайсет години. Манталитетът на хората обаче малко по-бавно се променя, но това е ясно. Екскурзоводът на групата ни е Али. Тук наистина отварям скоба и не мога да не спомена високия професионализъм на този човек, неговата ерудиция, образованост, самоирония и перфектен немски език. Ние си мислехме, че е живял и учил в Германия, но се оказа, че е получил образованието си в родния му Истанбул. Али непрекъснато се дразнеше от поведението на шофьорите по пътищата, че не спазват правилата, че малко време е минало, откакто са слезли от каруците и са се качили в лъскавите си автомобили, както се шегуваше той. Разказваше ни, че тукашните шофьори са в състояние да спрат по средата на улицата, да задръстят цялото движение и да си разговарят спокойно от прозорците на колите си. Турция, както каза Али, е страната с най-много катастрофи и жертви в света – цената на прекалено бързия прогрес...
В Анталия мирише на пари, на много пари. На фестивали... Кинофестивалът “Златният портокал“ се провежда тук от десетилетия. Портокалът, между другото, е символ на града. Тук е най-скъпият хотел на изток от Арабския полуостров – 7 звезди, 50 000 евро на вечер за стая, не, няма грешка в нулите!!! И няма All inсlusivе, всяко нещо се плаща допълнително. Собственикът е руска компания, естествено. Можете да разгледате хотела и да пиете чай срещу 30 евро. За 90 минути. Ние се отказваме от тази оферта и продължаваме по нашата програма.
На следващия ден точно в седем часа сутринта (всичко е изчислено до минутката, никой не закъснява, групата е много дисциплинирана) потегляме за Кападокия.
© Виолета Арнаудова Всички права запазени