Всеки от нас има едно от най-ценното нещо втози живот - нарича се СЕМЕ.
Всеки от нас до такава степен е натъжен от икономиката на живота, и че не е могъл да се опомни кога е пораснал и станал мъж или жена, че отрича да използва или отрича да използва правилно това нещо, наречено СЕМЕ, или по-точно казано това нещо, наречено ГЕН или самите нас. Боли още при първата дума, когато споменеш пред човек, пропилял себе си някъде в пустошта на времето и на пространството - това се казва надежда. Но сляпа, но преобърната, не истинска. Да чакаш или да използваш, това е въпросът. Да пребъдеш или да си отидеш ей така, както и си дошъл - уж с някаква мисия. Огънчето в теб дали ще се запази, или ще изгасне и с него си отива СЕМЕТО. Едно разпиляно семе води след себе си убити мечти, много сълзи и страдания безкрайни, болести след болести и заспала смърт някъде тихичко. Опасно е да се живее само тогава, когато семето ти е разпиляно или споходено от болести. Опасно е да си умрял само когато семето ти е ...