Що да им хвърлим по една обувка?!

Гледам вчера бат Драгни, железар и обущар, седи долу пред гаража, превърнал се в негова работилница и човърка със своите стари и ръждиви, съветски инструменти, работните си галоши. До скоро ги държеше захвърлени в най-тъмния от четирите прашни ъгъла, защото му убивали. Действително, тези обувки бяха солидно тежки. Не, изобщо не приличаха на гумените галоши, които някога хората с дворове обуваха, след проливен дъжд, за да не мокрят това, което възнамеряват да обуят наистина, след като достигнат до портата в края на новообразувалото се пред тях блато… Те бяха огромни, кафеникави на цвят, с дебела подметка и дълбоко издълбани грайфери. Били от първите галоши, каза ми веднъж бат Драгни, останали от баща му, който живял някъде през времената на Балканските войни.

Точно в този момент бат Драгни беше набутал малко инструментче в една от обувките и нежно го почукваше отгоре с още по-малко чукче. Около него, на пънчето, върху което работеше, бяха струпани още много инструменти и материали, за ремонта на какви ли не обувки.

-  Решил си да ги носиш? - викам му аз.
-  А, оправям ги, оправям ги, скоро ще ми трябват - отвърна бат Драгни и леко се усмихна.
-  Че кога ще ги оправяш? Нали вечерта заминаваш за София, за празниците да си при сина си? - питам го и поглеждам малко недоверчиво на намеренията му, а той отвърна почуквайки отново:
- О-о-о, те за днеска ще ми трябват, да имам такива обувки и да не ги взема в София?! Ех, ех…
- И какво ще ги правиш?
- Ще им облека подметките със ей оная стомана - посочи спокойно лист от метала, който стоеше подпрян на една от стените вътре в гаража - После, ще облека и останалото… - прекъсна и добави тихо - … може и шипове да им сложа… да се забиват… само алумин нямам, а ще ми трябва малко, но ще видим…

Рицарски обувки? За някой рицар ли ги готвеше? Или за алпинист? Вярно, студено е, но такива - сибирски ли са условията в София? И за да не си тормозя мисълта с тези въпроси, реших направо да го питам:

- Хубаво си решил, бат Драгни, ама защо са ти в София такива обувки? То вярно, сняг и лед, но чак толкова?
- Не мислиш! - отсече той, но със присъщия за него спокоен тембър - Не мислиш… нали знаеш, там в София са и Първанов, и Станишев, и Пирински, и Царя, Доган и другите… все някого ще се случи да срещна! Що да им хвърлим по една обувка?!
- Ти какво каза, че ти трябва? - прошепнах във велико провидение.
- Алумин!

- Чакай, ей сега се връщам! - отлетях обратно към входа, сещайки се за алуминиевия сегмент от пералня, който лежи непотребен в мазата вече няколко години.

20 декември 2008 г.

Добри Чудомиров