"Хората са тъпи. Срам ме е да бъда човек,,. Това е казал Кърт Кобейн и е много прав. КОИ сме ние, че да замърсяваме околната среда като си хвърляме боклуците по средата на улицата, а да не товорим и за толемите заводи, които ги ича във всяка една страна. Нямама право на това.  Но НИЕ хората не сме тъпи само за това. Тези, които са различни по своему и не са като едно голямо стадо овце стават за присмех и тормоз. Тези вълци единаци са уникални, но за жалост не се срещат често, което е много жалко. Жалко е защото се оказва, че това така наречено стадо овце няма своя собствена воля, мнение, характер та и даже се обличат по един и същи начин. На мен те ми изглеждат като един сив безразличен цвят. Проблемът е, че когато стадото овцичи срещне някой по-различен те веднага ще го нападнат. Те го нападат, защото той е уникален и ето защо и ще му завиждат. А понеже те искат да избият собствените си коплекси си то изкарват на вълка единак. Така той започва да се срамува от себе си и то само защото някоя овца му е казала, че за нищо не струва. Почва да се съмнява в себе си и в таланта си. Но идва време, в което различния, уникалния започва да осъзнава, сам или с помоща на някой друг, че не той, а тези еднакви жалки овце трябва да се срамуват от себе си.    Защото те нямат собствени уникални черти, които ни правят незаменими.

Срещала съм много такива стада от овце и не веднъж ми се е случвало да се чувствам наренена и тъжна заради това, което те ми казват. Но се опитвам да не им обръщам внимание, защото каквото и да ми кажат това съм си аз и те не могат да ме променят. Ще рисувам, ще танцувам, ще пиша, ще пея. Това си е моя живот все пак. 

За другите като ме един съвет, дори и да не съм психолог. След време, когато се сетите за това как някой ви е тормозил психически, заради това, което сте, се огледайте и вижте къде са те сега и къде сте вие.