Наскоро българите в Атина имахме удоволствието да се запознаем с творчеството на ямболския писател и актьор Стоян Чобанов и неговата чаровна колежка Мартина Колева, възпитаничка на големия професор Румен Рачев от НАТФИЗ. Мартина Колева е носителка на няколко награди на наши и чужди фестивали, както и десетки телевизионни участия, като например „Столичани в повече”, “Комиците“, ,,Нашите градове,,Съдби на кръстопът“. Последната и изява е участието и в „Аз лудият”, театрален пърформънс по книгата на Стоян Чобанов „Жълтата стая“.

Стоян Чобанов е роден в гр. Ямбол. Член е на съюза на артистите в България. Работил е в Драматичен театър – Ямбол, ДКТ – Кърджали, театър „Диалог” – София, КТК „Пипилота”, ДКТ Ямбол. През 2000 година Чобанов става носител на наградата на СБП за дебютната си книга с разкази „Оцелели замъци“. Автор е и на книгите ,,Несретници без луна”- 2006 година, ,,Всички сме от тях – 2007 година, ,,Лунни разкази“ е издадена през 2010 година. Също така е издал и книгата „Симфония на застиналата мъка“ през 2011 година. Последната книга на Стоян Чобанов „Жълтата стая“ е издадена през 2014 година. Книгата получи широк отзвук и е представяна, не само у нас, но и в чужбина – Малта, Кеймбридж, Гърция.

След представянето на книгата, имахме щастието да се запознаем с актьорското майсторство на Чобанов, където самият той се превъплъти в част от героите си и заедно с колежката си, прекрасната Мартина Колева ни поднесоха един забавен, но с много ясни послания моноспектакъл. След спектакъла се срещнах със Стоян Чобанов и му зададох няколко въпроса:

Кои са първите книги, които разтърсиха детския ти свят и преобърнаха представите ти за живота?

Живях безгрижно и красиво детство. Имах късмета да прекарам всички ваканции в подножието на Бакаджиците. А знаем, че първият учител по естетика е природата. Книжките, които четях само обогатяваха моя детски свят и развиваха въображението ми. Детският ми свят беше напълно хармоничен.

По-късно книгата, която разтърси вътрешният ми свят беше “Мартин Идън” на Джек Лондон. Бил съм в гимназията, мисля. Тогава разбрах, че много трябва да чета и започнах. Чел съм по цели нощи. Вечер в завивките си светех с фенерче и четях, понеже родителите ми искаха да спя. Моята учителка по литература Антоанета Бояджиева ми помагаше в избора на книгите. И този навик – четенето ми остана и до днес.

Спомняш ли си, кога за първи път започна да пишеш и коя беше първата ти публикация?

Не си спомням кога съм започнал да пиша. Но знам, че винаги съм си водил бележки, вадил съм си откъси, записвал съм мои разсъждения. Още като дете. Първата ми публикация е в сп. „Зари“. Ямболският поет Георги Братанов беше негов главен редактор. Преди това дадох разказ за ямболския вестник „Тракиец“, но ми отказаха. И Георги го отпечата. От тогава започнах да печатам само в централната преса.

От къде черпиш вдъхновение, то само ли те навестява, или го предизвикваш?

Вдъхновението е приятел на твореца. Това съжителство е много сложно. Но…
Жената е тази, която предизвиква артиста. Всички хубави произведения на изкуството – книги, музикални пиеси, картини са посветени на жени. Жената е специално същество! Винаги съм казвал, че откакто Бог е създал жената нищо по-съществено не е създадено. Докато ги има жените ще има и велики произведения.

Съгласен ли си с твърдението, че за всяко творчество е необходима и малко лудост, или оспорваш това?

За всяко творчество е необходима лудост. Задължително. Колкото произведението е по-хубаво, толкова лудостта е по-голяма.

Кое е най-важното качество, което трябва да притежава един писател?

Писателят трябва да притежава много качества. Първо дарба от Бога. После голяма култура. Фина чувствителност. Богат вътрешен свят. За всичко останало се грижи Съдбата. Тя те среща с уникални личности, подарява ти интересни преживявания, които са ти нужни за книгите и темите, които те вълнуват като писател.

Кое състояние те връхлита по често, тъжното или веселото?

Двете състояния се редуват. В живота е така – добро, лошо, грозно и красиво, весело и тъжно. Може би така, е по-малко скучно.

Какво би променил в себе си, ако можеше да върнеш времето назад?

Ако можех да върна времето назад въпреки, че… не е моя работа, бих променил всичко, за да бъде по-интересно.

Кое е основното ти качество, което притежаваш, без което животът ти нямаше да бъде същият?

Упоритост. За изкуството, освен всичко друго, се изисква и железен характер.

Кое оръжие убива мечтите на хората?

Истинското. То убива не само мечтите им.

Твоята рецепта за щастие е…?

Мисля, че то не съществува. Затова нямам рецепта.

Кой е твоят най-голям страх?

Най-много се страхувам от алчността! Всичко лошо, което се случва на света е от алчността на управляващите.

Какво никога не би простил?

Всичко бих простил. Аз съм християнин.

Имаш ли надежда, че светът ще стане по-добро място за живеене?

Заложено е в космическия сценарий светът да стане по-добър. Аз лично съм убеден в това.

Една дума, с която да охарактеризираш света като цяло?

Загадка!

Какво ще пожелаеш на твоите почитатели?

Преди всичко здраве, за да се радват пълноценно на живота. Хармония на духа. И светлина по пътя.

                                                              Стойка Божкова